spacebg covers

Нови данни за Плутон
Мисия: New Horizons


Увеличаване Учените от мисията "Нови Хоризонти" с помощта на най-съвременните компютърни симулации показват, че повърхността на "Sputnik Planum" е покрита с ледени "клетки", които са геологически млади структури и дължат своето съществуване на топлинната конвекция. Credits: NASA/JHUAPL/SwRI


Комбинирането на компютърни модели с топографски данни е помогнало да се установи дълбочината и скоростта на протичане на азотния лед в равнината "Спутник".

Повърхността на този регион е покрита с гладки конвективни "клетки" с размери между 16 и 48 км, и вече е установено, че тяхната възраст е по-малка от милион години. Това е доста необичайно, защото подобна активност не е очаквана за външната слънчева система, в частност Плутон и предполага, че и други ледени тела ще се държат по подобен начин.

Според моделите, отделните клетки се формират в следствие бавната термична конвекция на азотните ледове. Тяхната дебелина е само няколко километра и двигателят е слабата вътрешна топлина която кара отделни петна да се издигат нагоре, подобно на вряща вода в по-голям съд, след което повторно потъват надолу.

Симулациите показват, че за да се случи всичко това е необходимо, ледът да бъде само няколко километра дебел, а самата клетка да е много по-широка. Освен това, тези петна бавно се развиват и се сливат в продължение на милиони години. Краищата са местата, където леда се охлажда и от където поема обратно надолу.

Тази конвекция превръща равнината "Спутник" в едно от най-невероятните геоложки открития през 50-те години изследване на космоса и планетите. Средно, повърхността там се движи с няколко сантиметра на година, което е колкото тектоничните движения на Земята и което означава, че клетките се рециклират на всеки 500 000 години. По нашите часовници това изглежда бавно, но всъщност това място кипи по нормалната геоложка скала.

Освен това, тази активност може би допринася за поддържането на атмосферата на Плутон заради постоянното опресняване на повърхността на Спутник. Може би подобна дейност е активна и на други планети-джуджета в пояса на Куипер и това ще е едно от нещата, които Нови Хоризонти ще търси, когато прелети покрай леденото тяло "2014 MU69" на 1 януари 2019 год.

Увеличаване Това е най-детайлната картина на част от повърхността на Плутон, която ще остане за много дълго време. Тази лентообразна мозайка преминава през цялото полукълбо на планетата от страната, покрай която космическият кораб профуча през юли 2015 г. и включва всички изображения с най-висока разделителна способност. Резолюцията е 80 метра за пиксел и панорамата предоставя най-добрата възможност да се разгледат фините детайли на различните видове терен от повърхността, както и определяне на процесите които ги формират.

Ширината на лентата е малко повече от 90 км в северния край и 75 км в южната част. Перспективата също се променя значително от северния край, където гледката е почти хоризонтална, докато в южната част е право надолу към повърхността. Credits: NASA/JHUAPL/SwRI


  • 1784
  • 0
  • Jun 6, 2016

Коментар
Подобни публикации