Credit:ESO
Това блестящо кълбо е южната планетарна мъглявина "Олн" и то е с диаметър почти четири светлинни години. Каталожното име е "PN K 1-22" или "ESO 378-1" в съзвездието Хидра.
Подобно на всички планетарни мъглявини, "ESO 378-1" също е сравнително краткотрайно явление с продължителност само няколко десетки хиляди години. Тези обекти се създават, когато умиращи звезди изхвърлят най-външните си обвивки в космоса. В началото, планетарните мъглявини са ярки и красиви обекти, но постепенно избледняват и изчезват в пространството.
За да се образува планетарна мъглявина, застаряващата звезда трябва да е маса до около осем пъти масата на Слънцето. Звездите, които са по-тежки завършват живота си по много по-драматичен начин, като експлодират в свръхнови.
Когато леките звезди остаряват или изчерпват своето гориво, ядрото се свива и съответно нагрява още повече. По-гореща вътрешност означава повече радиация или повече енергия за външните слоеве. Когато се прескочи един праг, звездата започва да губи своето вещество в космоса, като постепенно оголва централната останка. Там температурата сега е много висока и затова свети интензивно в ултравиолетова светлина, която йонизира околния газ. Тази йонизация заставя разширяващата се обвивка от газ да свети с призрачна светлина, нещо, което виждаме на изображението.
След като планетарната мъглявина се разреди, звездната останка постепенно догаря. Някъде за около милиард години ядрото изразходва всичкото остатъчно гориво, като след това се превръща в един още по-малък, но плътен обект - бяло джудже, което бавно ще изстине за милиарди години. Всъщност бялото джудже е натрупало толкова термична енергия, а площта от която я излъчва е толкова малка, че то ще изстине много бавно. От началото на Вселената не е изстинало нито едно бяло джудже, но все някога, след десетки милиарди години те ще изстинат, превръщайки се в жълти, оранжеви, червени, кафяви и накрая в черни джуджета.
Планетарните мъглявини са важни за химическото обогатяване и еволюцията на Вселената. Елементи, като въглерод и азот, както и някои други тежки елементи се създават в звездите и след това се отделят обратно в космоса точно през стадия на планетарните мъглявини. Този материал, все някога ще влезе в състава на други звезди и планети и може би ще даде началото на живот някъде във Вселената.
Увеличаване Тази снимка е комбинация от изображения от ALMA и VLT. Централния обект е много далечната галактика "BD...
Увеличаване Астрономите са установили, че двете части на астероидът "Итокава" са с различен вътрешен състав. C...
Увеличаване Художествено представяне на този космически клин. Credit: ESO/M. Kornmesser Съвсем неотдавна, през о...
Увеличаване Тази илюстрация показва как светлината идваща от повърхността на силно намагнетизирана неутронна звезда (...
Увеличаване Тази просторна гледка от Хъбъл, разкрива богатото галактическото струпване "Abell 1689". Огромната...
Увеличаване В дясно са наблюдения от VLT и те показват протопланетен диск около младата звезда "MWC 758". Диск...
Това е тъмната мъглявина "Lynds Dark Nebula 483" или "LDN 483". Тя представлява космически облак от...
Увеличаване Тази сложна картина показва как изглежда една типична галактика при различни дължини на вълните. Астрономите...
Увеличаване Това цветно изображение показва спектрални данни от първата светлина на "ESPRESSO". Светлината...