Увеличаване Тази снимка е комбинация от изображения от ALMA и VLT. Централния обект е много далечната галактика "BDF 3299", която се вижда, когато Вселената е била на възраст по-малко от 800 милиона години. Яркият червен облак към долния ляв ъгъл е открит от ALMA и той е материалът от който се сглобява младата галактика. Credit: ESO/R. Maiolino
Астрономите, с помощта на ALMA са наблюдавали в детайли далечни звездообразуващи облаци, които се намират във вече нормални галактики в ранната Вселена. Новите наблюдения позволяват да се види как са били изградени най-първите галактики и как се е изчистила космическата мъгла по време на ерата на рейонизация. Това е първият път, когато подобни галактики се наблюдават като нещо повече от бледи петна.
Най-първите галактики са започнали да се образуват около 100 милиона години след Големия взрив. Тогава, вселената е била изпълнена с мъгла от водород. Но тъй като все повече и повече източници на светлина - звезди и квазари са се формирали, радиацията е започнала да разчиства мъглата. По този начин Вселената е станала прозрачна за ултравиолетовите лъчи. Астрономите наричат тази епоха "епоха на рейонизация" и съвсем малко се знае за първите галактики които са отговорни за нея. До момента, те се появяват като много бледи петна на снимките от най-мощните телескопи, но сега, нови наблюдения от радиомасива "ALMA", започват да предоставят повече данни.
Астрономите са наблюдавали галактики съществували само около 800 000 000 години след Големия взрив. Обект на изследването е слабият блясък на йонизирания въглерод, която светлина идва от облаците газ, от които се образуват звездите. Целта е да се види как взаимодейства младото поколение звезди и студения газ, който влиза в рамките на най-първите галактики.
При една от галактиките - "BDF 3299", ALMA е уловила слаб но ясен сигнал от светещ въглерод. Тази светлина не идва от центъра на галактиката, а от едната и периферна страна. Според учените, това е най-далечното засичане на подобен вид емисии. При тази галактика, централното сияние отстъпва на светлината произведена от суровите условия създадени от новообразуваните звезди. Интензивната радиация и многото експлозии на свръхнови по това време са дали възможност да се проследи сиянието на въглерода, който се е натрупал в галактиката.
Чрез комбиниране на новите наблюденията с компютърни симулации, става възможно да се разбере в детайли основните процеси, протичащи в рамките на първите галактики. Ефектите на лъчението от звездите, формирането на молекулярни облаци и сложната структура на междугалактическото пространство вече могат да бъдат изчислени и сравнени с наблюденията. "BDF 3299" вероятно е типичен пример за галактика, отговорна за рейонизацията.
Проучване е невъзможно без ALMA, но въпреки, че това е едно от най-дълбоките наблюдения, инструментът далеч не е достигнал своите възможности. В бъдеще радиотелескопът ще продължи да наблюдава и очакванията са да разкрие фината структура на най-първите галактики и как те са повлияли на космоса като цяло.
Увеличаване Това изображение проследява живота на подобна на слънцето звезда. От ляво е протооблака от който се е формир...
Увеличаване Червената супергигантска звезда Бетелгейзе, е подложена на безпрецедентно затъмняване. Това е подробен...
Екип от европейски изследователи са открили подписи на стронций, образуван при сливането на неутронни звезди. Показани с...
Увеличаване Credit: NASA Учените са получили серия от радарни изображения на близкоземния астероид "2006 DP14&qu...
Credit:ESO ALMA е наблюдавала една от големите тайни на Вселената – как се раждат звездите. Звездообразуването...
УвеличаванеТова са трите изригвания фотографирани в различни дължини на инфрачервената светлина. Image Credit: Imke de P...
Увеличаване На това изображение от новаторския инструмент, затъмнената сфера е самата звезда, всичко останало е изтичаща...
Увеличаване Тази впечатляваща гледка е от 2.2-метровият телескоп на ESO, разположен в обсерваторията "La Silla"...
Това е тъмната мъглявина "Lynds Dark Nebula 483" или "LDN 483". Тя представлява космически облак от...