сигурно всеки си спомня мисията -икарос- на японската космическа агенция която успешно д
Мисия: ESTCube-1

---

Сигурно всеки си спомня мисията "Икарос" на японската космическа агенция, която успешно демонстрира така нареченото "слънчево платно" през 2010 год. Това е метод за предвижване в космоса, който използва налягането на светлината върху широка повърхност, което от своя страна генерира ускорение. Всъщност в момента не се знае какъв е статуса на този апарат, според някои той може още да функционира. Неговата мисия приключи през януари 2012 год., но след това през септември се получиха изненадващи сигнали от него. Тези сигнали не разкриват състоянието на Икарос но все пак показват, че той е жив.

Сега, подобна мисия предстои да се осъществи от Естония. Мисията е кръстена "ESTCube-1" и тя трябва да демонстрира съвсем нов метод за движение в космоса. Електрическото платно е нова концепция, която използва слънчевия вятър.
Erik Kulu, Austin Hess

Принципът се основава на електромагнитното взаимодействие. Ако вземем електрически заредена тел, тя ще се избутва от също електрически заредения слънчев вятър. Движението ще наподобява на обикновеното ветрово плаване, само че при електрическото платно силите ще са далеч по-слаби. Електрическото платно донякъде е подобно на по-добре познатото слънчево платно, което използва налягането на светлината.

Теоретично, пълномащабното електрическо платно се състои от 50 до 100 броя свръхтънки проводници (с дебелина около 25 микрона). Тези жици са дълги до 20 км по които космическият апарат създава около 20 кV положителен потенциал. Енергията за това се получава от слънчеви масиви. По нататък, полученото електрическо поле обгражда кабелите до няколко десетки метра. Заради това поле, йоните от слънчевия вятър ще "виждат" свръхтънките кабели като 100 метрови препятствия. Съществува техническа концепция за пространственото разполагане (откриване) на проводниците, което става по относително прост начин. Той позволява цялата система да "лети" в резултат на електрическите взаимодействия.

Налягането на слънчевия вятър в близост до нашата планета е средно около 2 нанопаскала. Това е около 5000 пъти по-слабо от натиска на слънчевата радиация. Но поради много голямата ефективна площ и много ниското тегло на свръхтънките жици, електрическото платно става ефективно. Електрическия проводник с дължина 20 км тежи само няколко стотин грама. Но той може да произведе ефективна площ от няколко квадратни километра, която ще генерира сила от порядъка на 10 милинютона.

Това може да звучи малко, но ако космическия апарат тежи например 1000 кг и е оборудван с 100 такива кабела, той ще се ускорява с около 1 мм/сек ^ 2. След една година, неговата скорост ще е 30 км/сек. След пет години, изчисленията сочат, че ще профучи покрай Плутон. Огромното предимство е, че системата е проста и евтина. По този начин за в бъдеще може да се пренасят леки товари през слънчевата система със скорост от около 5-10 км/сек.

Основното ограничение на електрическото платно е, че то не може да генерира тяга в земната магнитосфера, понеже вътре просто няма слънчев вятър. Но все пак, малкото заредени частици проникващи през защитното поле ще са достатъчни да накланят или завъртат сателит в околоземна орбита.

Демонстрационната мисия е първия естонски сателит "ESTCube-1". Това е студентски проект, който трябва да се осъществи през 2013-та година. Апаратът е доста скромен и всъщност е доста далеч от горните параметри, но все пак важен е принципът.

Микросателитът представлява алуминиево кубче с размери 10х10х10см, което тежи точно един килограм. Ако трябва да се основем на автоматичния превод на тази страница от естонски, за да демонстрира електрическото плаване, той ще развие двойка 10 метрови проводници с дебелина 20 и 50 микрометра.

Изглежда, че всяка страна на кубчето ще представлява слънчев панел, като получената електроенергия ще се повишава до 500 волта, плюсът на която ще се индуцира в проводниците. Йоните от слънчевия вятър са също положително заредени, което означава че те трябва да бутат електрическото поле около сателита. Това което ще се регистрира е леко завъртане на апарата.

Освен това се планира тестване на друг ефект - "електрическа спирачка". За целта, проводниците ще се заредят този път с отрицателния полюс, а новото поле трябва да взаимодейства с отрицателно заредените частици от йоносферата. Резултатът ще е забавяне на скоростта или падане. Това може да е един от бъдещите начини за евтино бракуване на вече негодните сателити.

Освен тази нестандартна "задвижваща" система, корабът ще бъде оборудван и с малка камера, която ще направи снимки на земята от орбита.

Стартът ще бъде някъде през пролетта посредством френската ракета "Вега". Ако всичко се осъществи по план, демонстрацията може да се извърши до един месец. Но сателитът е пригоден да работи много по-дълго. Планирания живот е повече от една година, но очакванията са, той да изгори в атмосферата много по-рано заради електрическата спирачка.

Официален сайт

---

• 1790
• 0
• Jan 15, 2013

---

Коментар