spacebg covers

Розета изследва прахта от кометата Чурюмов-герасименко
Мисия: Rosetta


Увеличаване Два примера за прахови зърна, събрани от "Cosima". И двете частици са се разбили, когато са попаднали върху детектора. Различната осветеност се прави с цел, да се определи височината на зърното. По този начин е установено, че първата стърчи около 0.1 мм над плочата на детектора, другата около 0.06 мм. Copyright ESA/Rosetta/MPS for COSIMA Team MPS

Данните идват от научният експеримент "Cosima", който е един от трите анализатори на прахта. Той е започнал да измерва съставът на праховите частици, малко след като космическия кораб е пристигнал около кометата през август, 2014 година.

От тогава, до октомври, кометата се е приближила от 535 000 000 до 450 000 000 милиона километра до Слънцето. През това време Розета е обикаляла средно на 30 км от ядрото.

Учените са анализирали начинът, по който едрите зърна прах се разпадат, когато се удрят в детектора на инструмента. Специфичното е, че скоростта е относително ниска от 1 до 10 м/сек, при която зърната с размери от 0,05мм нагоре се разпокъсват или разрушават при стълкновението.

Фактът, че те се разпадат толкова лесно означава, че те всъщност представляват купчинки несвързани рехави частички. Ако бяха изградени от плътен лед, те нямаше да се разрушават, като ледът, веднага след съприкосновението с детектора, трябва да се изпарява оставяйки празнини след себе си. 

Установено е, че праховите частици са богати на натрий, което се вписва с характеристиките на "междупланетните частици прах". Сходни частици са открити в метеорни потоци, създадени от комети, включително годишните "Персеиди" от кометата "109P/Swift-Tuttle" и "Леониди" от "55P/Tempel-Tuttle".

И така праховите частици основно са пухкави и не съдържат лед, но са богати на натрий. Учените смятат, че наблюдаваните зърна всъщност са падали и са се натрупали на повърхността на кометата, след последния перихелий, когато извиращият газ е утихвал и неговата сила вече не е била достатъчна за да ги издига в космоса.

Прахта се натрупва по повърхността и тя постоянно се зарежда от много слабо изпаряващият се газ през дългите периоди далеч от Слънцето. По този начин, ядрото ефективно е "изсушавало" своя най-външен слой.


  • 2089
  • 0
  • Jan 29, 2015

Коментар
Подобни публикации