Хидротермална дейност на Марс
Мисия: Mars Reconnaissance Orbiter

---

Увеличаване

Смята се, че в басейнът "Еридания" е съществувало море преди около 3.7 милиарда години. На морското дъно вероятно е била активна подводна хидротермална дейност. Тази графика показва прогнозираните дълбочини на водата. Цялата карта обхваща площ от около 830 км ширина. Credits: NASA

Една интересна област на Марс предоставя доказателства за древна морска хидротермална активност. Новите данни идват от "Mars Reconnaissance Orbiter" (MRO) и те могат да предложат улики за произхода живота на Земята.

Обект на изследването е южния басейн "Еридания", в който са открити интересни отлагания. Учените тълкуват данните като доказателство, че тези находища се образуват от гореща вода, която се е нагряла от вулканично активна част на скалистата кора, която някога е изграждала дъното на огромно но вече несъществуващо море.

Дори и да не открият доказателства за живот на Марс, тази област разказва достатъчно за околната среда или условията в които може би се е зародил животът на Земята. Вулканичната активност в съчетание с постоянно налична вода са условията съществували на ранната Земя и в които всъщност животът е възникнал.

Това е причината учените всячески да търсят подводна хидротермална активност по дъната на ледените луни в слънчевата система, като Европа и Енцелад например, които за момента са най-важните дестинации за търсене на извън земен живот.

Днес Марс не притежава нито течна вода, нито вулканична активност. Но възрастта на марсианските отлаганията се оценява на около 3,7 милиарда години - това е времето, когато почти цялата земя е кипяла от подводна хидротермална дейност на морското дъно. Подводните хидротермални извори всъщност са едни от най-силните претенденти за местата, в които е стартирал животът. Най-силното доказателство е фактът, че нашата планета все още притежава организми, които процъфтяват от химическата енергия извлечена от скалите, без да са зависими от слънчевата светлина. Но поради активната кора, нашата планета е запазила малко директни геоложки доказателства от времето когато се е зародил животът.

Данните идват от спектрометъра на MRO (CRISM), който инструмент идентифицира минералния състав в "Еридания". От данните веднага проличава наличието на дълбоко и дълготрайно море отличаващо се с дълбоководна хидротермална дейност.

Оценките са, че това море е притежавало около 50 000 кубически километра вода. Това е колкото всички други езера и морета на древния Марс взети заедно. Смес от минерали, включително серпентин, талк и карбонат, както формата и структурата на дебелите слоеве от основния слой довеждат до идентифицирането на възможни хидротермални отлагания на морското дъно. Районът притежава лава потоци, възникнали след изчезването на морето. Изследователите цитират тези данни като доказателство, че това е област с вулканична активност действала и по-рано, когато морето е било налично.

Новата работа допълва разнообразието от видове мокри среди за които съществуват доказателства за древния Марс, включително реки, езера, делти, морета, горещи извори, подземни води и вулканични изригвания под лед.

Древните, дълбоководни хидротермални находища в Еридания представляват нова категория астробиологични цели на Марс. Една бъдеща мисия там ще осъществи не само интересни проучвания , но и ще предостави прозорец към ранната Земя. Това е така, защото най-ранните доказателства за живота на Земята идват от находища с подобен произход и възраст, но за съжаление те са много слабо запазени.

Увеличаване Тази диаграма илюстрира произхода на някои находища в басейна Еридания образувани от хидротермалната дейност. Зоната на морското ниво е с преувеличена топография като дължината е около 450 километра. Сините части на диаграмата изобразяват прогнозите за дълбочина на водата и възможността за лед, покриващ древното море.

Дебели, богати на глина депозити (зеленото) са образувани чрез хидротермална промяна на вулканичните материали в дълбоките води. Обозначенията показват дълбоководни реакции на железни и магнезиеви йони със силикати, като сулфиди и карбонати. Дълбоко разположените структурни прекъсвания биха могли да улеснят изкачването на магмата от нейния източник - мантията. На по-висока височина се срещат хлоридни отлагания, образувани от изпарението на морската вода при по-плитките места. Credits: NASA

---

• 1753
• 0
• Oct 9, 2017

---

Коментар