spacebg covers

чандра откри че в останките от супернови се ускоряват частици сто пъти по-бързо от големия адронен
Мисия: Chandra X-ray Space Observatory


Чандра откри, че в останките от супернови се ускоряват частици сто пъти по-бързо от Големия адронен колайдер.

Чандра предостави първите преки доказателства, че суперновите могат да ускорят космическите частици до енергии сто пъти по-високи от постигнатите в най-мощния ускорител на частици на Земята.

Този резултат е направен от много дълги наблюдения на останката от суперновата "Тихо" избухнала през 1572 год. Това може да обясни как се образуват някои от изключително енергичните частици бомбардиращи Земята.
Увеличаване

Това е останката на суперновата "Тихо", предизвикана от взрива на бяло джудже в нашата галактика. Нискоенергийните рентгенови лъчи (в червено) в изображението показват разширяването на отломките от избухването. По-високо енергийните рентгенови лъчи (в синьо), показват взривната вълна, излъчени от изключително енергичните електрони. Тези високо енергийни рентгенови лъчи показват един модел на рентгенови "ивици" от вътрешната страна на шок вълната, които никога не са наблюдавани преди това в останаките от свръхнови. (X-ray: NASA/CXC/Rutgers/K.Eriksen et al.; Optical: DSS)

Теорията гласи, че магнитните полета стават много заплетени и движението на частиците е много бурно от външната страна на разширяващата се шокова вълна на свръхновата. Високо енергийните частици може да скачат напред-назад в ударната вълна многократно и ще получават енергия всеки път.

Чандра е открил рентгенови ивици, които се смята, че идват от регионите с по-голяма турбулентност, където магнитните полета са по-заплетени от околните райони. Електроните в капана на тези региони излъчват рентгенови лъчи защото се движат спираловидно по линиите на магнитното поле. Затова се смята, че тези региони трябва да излъчват хаотични рентгенови емисии. Но Чандра е открил правилни и почти периодични рентгенови ивици, които са в противоречие с теорията.

Ако приемем, че разстоянието между рентгеновите ивици съответства на радиуса на спираловидното движение от най-високоенергичните частици - протоните, това разстоянието отговаря на енергия около 100 пъти по-висока от достигнатата в Големия адронен колайдер. Тези енергии са равни на най-високоенергичните космически лъчи идващи от нашата галактика.

Тъй като космическите лъчи са съставени от заредени частици, като протони и електрони, посоката им на движение се променя, когато те срещат магнитни полета в галактиката. Така че, произхода на отделните космически лъчи открити на Земята не може да се определи.

Останките на супернови отдавна са считани за добър кандидат за производството на най-активните космически лъчи в нашата галактика. Протоните може да достигнат енергии, които са стотици пъти по-високи от най-високата енергия на електроните, но тъй като те не излъчват ефективно като електроните, пряко доказателство за ускоряване на протони наблюдавани в космическите лъчи в останките от свръхнови липсват.

"Останките от супернови са нашите най-добри космически лаборатории за разбирането как природата ускорява най-високо енергийните космически лъчи", казва Роджър Бландфорд от Станфордския университет. "Тези внимателни измервания предоставят много силна представа за това какво всъщност се случва в тези гигантски шокови фронтове."

Източник: НАСА

  • 996
  • 0
  • Mar 21, 2012

Коментар
Подобни публикации