spacebg covers

Ярка дъга в г-пръстена на Сатурн
Мисия: Cassini–Huygens


Увеличаване

Image Credit: NASA/JPL/Space Science Institute

Филм съставен от снимки направени по време на една пълна орбитална обиколка показва ярката дъга във вътрешния ръб на G-пръстена. Снимките са общо 70 на брой и те са от тесноъгълната камера покриващи период малко над 20 часа. Орбиталния период за частиците в центъра на G-пръстена е около 19,6 часа.

Образуването на пръстените на Сатурн е загадка. Най-правдоподобната теория до момента е, че те са резултат от разпадането на един или повече ледени обекти в миналото. По-специално обаче, G-пръстенът наистина озадачава учените още от откриването си в края на 70-те години на миналия век от мисията "Вояджер".

Още в началото се вижда, как концентрацията на частици се закръгля по ръба на пръстена. Дъговите орбити са на разстояние 167 500 километра. Класическата позиция на G-пръстена е на около 172 600 километра от Сатурн и ярката дъга се влива плавно в този регион. Учените подозират, че телата, захванати в тази забележителна ярка черта, могат да бъдат източникът на G-пръстенния материал, който се изтласква от електромагнитните сили в системата на Сатурн. Самата дъга вероятно се задържа на мястото си вследствие гравитациоонните резонанси с Мимас. Подобно явление се наблюдава в прочутите дъги в пръстените на Нептун. G-пръстена също притежава тясна тъмна дупка отвъд дъгата. Тази структура е близо до още един локален резонанс с Мимас но точно там няма никакви дъги. Изображението гледа към неосветената страна на пръстените. Снимките са получени между 19 и 20 септември миналата година от разстояние приблизително 2,1 до 2,2 милиона километра.

G-пръстенът е лек и тесен кръг от остатъци, разположени извън основния комплект пръстени. За момента няма явен начин, който да го формира. Материалът за E-пръстена се доставя от гравитационното влияние на Енцелад. F-пръстена е резултат от съвместното влияние или както казват учените "овчарските" действия на луните Прометей и Пандора, които действат подобно на снегорини изчиствайки алеите от двете страни на пръстена.

Може би и G-пръстена се формира от овчарското влияние на някоя луна, но най-близката до него е Мимас разположена на около 15 000 километра от него, което е прекалено много за подобна дейност. Другата теория е, че концентрацията на частици се дължи на гигантското магнитно поле в което е потопена цялата система.

През септември 2006 г. Касини е предоставил един от най-добрите гледки към G-пръстена и изображенията показват ярка извита ивица от материал, разположен близо до вътрешния ръб, съставена от ледени частици с размери по-малки от един сантиметър до един метър в диаметър.

Учените смятат, че дъгата е с ширина около 250 километра и дължина около 170 000 км или тя е около една шеста от обиколката на G-пръстена. Ако всички материали в дъгата бяха събрани в едно тяло, тогава ще се образува ледена луна с диаметър около 100 метра.

Същата дъга обикаля планетата за около 19 часа и откритието е, че тя се движи в почти синхронна орбита с Мимас. Въпреки отдалеченото местоположение на Мимас от G-пръстена изглежда гравитацията на луната помага за концентрацията на по-големите парчета в дъгата като ги държи в полумесец, докато обикалят около Сатурн. Този ефект се нарича орбитален резонанс.

Понякога тези големи парчета се разбиват едно в друго, освобождавайки облаци прах и фини ледени кристали в космоса. Изследователите предполагат, че тези отпадъчни материали взаимодействат със силно заредените частици и електрони от магнитосферата на Сатурн и в крайна сметка се установяват в пръстен.

Големите дъгови частици усещат само гравитацията, така че те не се разпространяват и всички са в капана на дъгата. Малките прахови зърна от своя страна попадат под влиянието на магнитосферата и в крайна сметка се разпространяват радиално формирайки бледия G-пръстен.

Теорията е правдоподобна, но загадките са няколко - най-вече произходът на по-големите частици на дъгата. Другият въпрос е, защо те са на такова голямо разстояние от Мимас, което не се вписва с разрушена луна. Гравитацията на луната е твърде слаба за да закотви бързодвижещите се парчета.


  • 700
  • 0
  • May 11, 2017

Коментар
Подобни публикации