spacebg covers

ALMA е наблюдавала стара галактика в ранната вселена


Увеличаване Тази просторна гледка от Хъбъл, разкрива богатото галактическото струпване "Abell 1689". Огромната концентрация на маса пречупва светлината, идваща от по-далечните обекти и увеличава тяхната обща яркост. Един такъв обект е галактиката "A1689-zD1", която е заградена в квадрата, но въпреки това тя все още е прекалено бледа, че почти не се вижда на тази снимка. Новите наблюдения от ALMA и VLT показват, че този обект е прашна галактика, и се намира в епохата, когато Вселената е била само на 700 милиона години. Credit: NASA; ESA;

Наблюденията на една от най-далечните галактики е предоставила на астрономите първи ясни доказателства за интензивно формиране на звезди в тази отдалечена епоха и също е намек за бързата еволюция на галактиките след Големия взрив. Новите наблюдения са от ALMA, която е наблюдавала светлината на студения прах в галактиката "A1689-ZD1" и от "Много Големия Телескоп", който е измерил разстоянието да нея.

Галактиката е една от най-младите и най-отдалечени известни звездни системи. Сега, астрономите са изненадани да открият много по-развита система от очакваното. Тя съдържа залежи от прах, подобно на много по-зряла галактика, като Млечния път например. Прахта е от жизненоважно значение за живота, защото от нея се формират планетите и по-сложните молекули.

Яркостта на A1689-ZD1 се усилва от ефектът на гравитационната леща причинен от галактичния куп "Abell 1689". Без него, тя не би могла да се наблюдава. "A1689-zD1" се появява, когато Вселената е била само на около 700 милиона години - пет процента от сегашната си възраст. Тя също е сравнително скромна система - много по-малка и бледа от много други обекти, които са наблюдавани и проучени на този и по-ранни етапи от историята на Вселената.

A1689-ZD1 се е запазила същата, каквато е била по време на рейонизацията. Този период е настъпил, когато най-ранните звезди са блеснали за първи път и тяхната интензивна радиация е осветила и съответно йонизирала тъмната мъгла изпълнила цялата вселена след Големия взрив. Съвсем естествено, очакванията са били че тя ще се появи като новообразувана система, но галактиката е изненадала наблюдателите с богатата си химическа сложност и изобилие от междузвезден прах, което е характерно за по-старите и еволюирали системи.

Тази галактика е космическо бебе - но то се оказва преждевременно. На тази възраст се очаква пълна липса на тежки химични елементи - по-тежки от водорода и хелия, които са кръстени от астрономите с общото име "метали". Те се получават след звездните експлозии, които ги разпръскват надлъж и на шир из галактиките. Този процес трябва да се повтаря в продължение на много поколения звезди за да се предизвика значително изобилие от тежки елементи, като например въглерод, кислород и азот.

A1689-ZD1 излива множество радиация в далечния инфрачервен диапазон, което показва че тя вече е произвела значителни количества метали. Нещо повече, наблюденията разкриват наличие не просто на прах, а съотношението между прах и газ е подобно на много по-зрелите галактики.

Откритието показва, че производството на прахта се е случило много бързо, само за около 500 милиона години след началото на формирането на звездите във Вселената, което е много кратък период от времето на космологията.

Преди този резултат, астрономите са били на мнение, че такива далечни галактики няма да могат да бъдат открити по този начин, но "A1689-zD1" се открива лесно, при използване само на кратки наблюдения с ALMA, така че подобни открития може да зачестят. Това ще бъде важно за изучаването на историята на най-ранните звезди и галактики.


  • 980
  • 0
  • Mar 21, 2015

Коментар
Подобни публикации