swift е открил рентгенова нова рентгеновия сателит -swift- е отк
Мисия: Swift - Gamma-Ray Burst Mission

---

Swift е открил рентгенова НОВА.

Рентгеновия сателит "Swift" е открил надигаща се вълна от високо енергийни рентгенови лъчи към центъра на нашата галактика. Изблика представлява едно много рядко космически явление, което е известно на астрономите като "рентгенова нова" и то се причинява от наличието на неизвестна до момента черна дупка със звездна маса.

Рентгеновата Нова е краткотраен рентгенов източник, който се появява внезапно и достига своя връх само за няколко дни, след което изчезва постепенно за няколко месеца. Това е много рядко явление и се случва обикновено само веднъж за целия период на обикновена космическа мисия, което означава че Swift е извадил късмет да стане свидетел на събитието. Подобен изблик възниква тогава, когато газообразна материя пропадне върху един от най-компактните известни обекти - неутронна звезда или черна дупка.
Художествена интерпретация на Swift J1745-26. Credit: NASA

Огромното количество енергия която се отделя в космоса привлича вниманието на сателита на 16-17 септември 2012 год. Новата е кръстена "Swift J1745-26" и нейните координати на небето са само на няколко градуса от центъра на галактиката в съзвездието Стрелец. Астрономите все още не знаят точното разстояние до обекта, но досегашните оценки са от 20 до 30 хиляди светлинни години във вътрешната област на галактиката.

Наземни обсерватории са открили инфрачервени и радио емисии, но гъстите облаци прах са попречили астрономите да наблюдават Swift J1745-26 във видима светлина.

Новата е достигнала максимума на интензитета на 18-ти септември и тогава тя е светила почти колкото Ракообразната мъглявина - остатък от супернова, която служи за калибриране на високо енергийните обсерватории и се смята за един от най-ярките рентгенови източници извън Слънчевата система.

По нататък, наблюденията на рентгеновите лъчи показват, че изблика е причинен от черна дупка. След като рентгенови лъчи изчезнат, учените се надяват да измерят нейната маса и с това да я потвърдят окончателно.

Черната дупка трябва да бъде член на двойна система, която включва нормална, подобна на Слънцето звезда и самата дупка. При тези системи, се осъществява постоянен поток на газ от нормалната звезда към черната дупка. Този газ пада спираловидно към дупката образувайки нагрят до милиони градуси диск излъчващ постоянни рентгенови лъчи.

Стабилния поток на газа в рамките на диска зависи от скоростта на материята, вливаща се в него от спътника звезда. При определени условия диск не успява да поддържа стабилен вътрешен поток и вместо това се превключва между две крайно различни условия - охладен по-малко йонизиран участък където газа просто се събира във външната част на диска, подобно на вода зад язовирна стена, и горещ по-йонизиран участък който генерира приливна вълна от газ изхождаща от центъра.

Всеки изблик изчиства вътрешния диск и падащия газ към черната дупка се преустановява. Системата престава да бъде ярък източник на рентгенови лъчи, което продължава десетилетия. През това време се натрупа достатъчно газ във външния диск който постепенно се нагрява. Когато температурата достигне определени граници, потока от газ към черната дупка се възобновява и тя отново става активна.

Това явление се нарича "граница на термо-вискозен цикъл" и помага на астрономите да обяснят преходни изблици в широка гама от системи - от протопланетни дискове около младите звезди, обикновени Нови предизвикани от натрупан газ върху бели джуджета и дори ярки емисии от свръхмасивни черни дупки в сърцата на далечни галактики. Източник: NASA

---

• 2005
• 0
• Oct 8, 2012

---

Коментар