миналата година астрономите са открили една спяща черна дупка в една далечна галактика която внез
Мисия: Swift - Gamma-Ray Burst Mission

---

Миналата година, астрономите са открили една спяща черна дупка в една далечна галактика, която внезапно е избухнала след като е изконсумирала преминаваща покрай нея звезда. Сега учените са идентифицирали отличителен рентгенов сигнал, наблюдаван в дните след изблика. Тази високоенергична светлина се излъчва от ръба на попадащата в черната дупка материя.

Въпросната светлина е много особена и се нарича "квази-периодична осцилация" или "QPO". Тя е много характерна и трябва да се излъчва от акреционните дискове, които заобикалят компактните обекти във Вселената - бели звезди-джуджета, неутронни звезди и черни дупки.
Увеличаване Тази илюстрация набляга на основните характеристики на черната дупка в Swift J1644 57 и обобщава това, което астрономите са открили за нея. Credit: NASA's Goddard Space Flight Center



Но до момента QPO е наблюдавана само от една супермасивна черна дупка, която тежи милиони слънчеви маси. Тя се намира в центъра на една съфъртова (особено ярка) галактика REJ 1034+396 отстояща на 3.9 милиарда светлинни години от нас.

Наличието на това лъчение се предсказва от теорията на относителността. Затова неговото откритие е още едно доказателство за правотата на Айнщайн и дава много нови хоризонти за изследването на черните дупки.

Рентгеновото източник, е известен като "Swift J1644 57" и е открит на 28 март 2011 г., от сателита "Swift". Първоначално той е приеман като по-често срещан изблик, наречен гама-лъчев взрив, но постепенното учените са стигнали до извода, че това е нещо невиждано до момента.

Газовете от разкъсаната звезда формират диск около черната дупка. Най-вътрешната част от този диск бързо се нагрява до температура от милиони градуси, което е достатъчно горещо за да излъчва рентгенови лъчи. В същото време се формират струи които изхвърлят материя в две противоположни направления перпендикулярни на диска или по оста на въртене на черната дупка. Материята в тези струи се движи с около 90% от скоростта на светлината и едната от тези струи просто се е случила да сочи право към Земята.

След като е детектирана от "Swift", обекта е бил изследван няколко дни по-късно от други инструменти базирани в космоса. Астрономите казват, че струята се движи толкова бързо и заради ъгълът на попадане - почти директно върху нас може да се наблюдават ефектите на относителността запечатани в рентгеновия сигнал. Това означава че може да се улови дълго търсеното QPO сигнал, който иначе би бил трудно да се открие при толкова голямо разстояние.

Най-вътрешният горещ газ от диска "пада" по спирала към черната дупка. Когато премине хоризонта на събитията, вече никой не знае какво се случва с него, но точно преди да премине тази граница, той се движи по своята последна кръгова орбита (ISCO). При режим на активно спираловидно придвижване, съществува тенденцията да се натрупва газ около ISCO, като че ли газа отказва да попадне в дупката. В следствие на това, газа става значително по-горещ и излъчва по интензивни рентгенови лъчи. Яркостта на тези рентгенови лъчи варира в модел, който се повтаря при почти равни интервали, създавайки QPO сигнала.

Данните показват, че Swift J1644 +57 QPO сигнала циклично се променя на всеки 3,5 минути, което определя големината на източника между 4 и 9.3 милиона км от центъра на черната дупка. Точното разстояние зависи от това колко бързо дупката се върти. Новата обсерватория "NuSTAR" е способна да измерва скоростта на въртене на черните дупки.

За да се изясни това в перспектива, максималното разстояние е само с около 6 пъти по-голямо от диаметъра на нашето Слънце. Разстоянието от QPO региона до хоризонта на събитията също зависи от скоростта на въртене. Но определено ISCO областта, която излъчва QPO сигнала се намира на ръба на черната дупка или на границата на познатата ни вселена.

---

• 3449
• 2
• Aug 17, 2012

---

Коментари Коментар