RXTE изучава активни ядра на масивни галактики
Мисия: Rossi X-ray Timing Explorer (RXTE)

---

Увеличаване Вместо непрекъснат акреационен диск, изглежда че около централните черни дупки съществува съвсем фрагментирана структура, съставена от облаци. Image Credit: NASA's Goddard Space Flight Center/Wolfgang Steffen, UNAM

Вече е всеизвестно, че в центровете големите галактики, включително и нашия Млечен път, съществуват супермасивни черни дупки с тегло от милиони до милиарди пъти масата на Слънцето. Тази огромна маса засмуква материя от заобикалящата я галактика, която се натрупва около дупката в така наречения "акреционен диск". Материята в този диск, освен че постепенно се приближава към своята гибел, тя се върти все по бързо и се нагрява, достигайки температури милиони градуси. Това води до интензивно лъчение от рентгенови лъчи. Центровете на някои галактики произвеждат толкова много от тази енергия, че тя често надхвърля милиарди пъти отделяната от нашето Слънце. Астрономите наричат подобни структури "активни галактични ядра", или AGN.

Един от големите въпроси в астрономията е, какво е поведението на газа отстоящ на хиляди светлинни години от AGN и който в крайна сметка осигурява горивото за активността. Разбирането за размера, формата и броя на газовите облаци далеч от черната дупка ще предостави по-добра представа за това как работи тази транспорта система.

С подобно проучване се е заел международен екип астрономи, който се рови в архива на "Rossi X -ray Timing Explorer" (RXTE) спътник на НАСА, бракуван през 2012 год. Астрономите са открили дузина случаи, когато рентгеновите сигнали от активните галактики избледняват, което се дължи на преминаването на газово-прахови облаци пред нашия поглед. Процесът е подобен на транзитите на далечните планети пред дисковете на звездите - по който начин са открити много от тях. Новото преравяне на 16 годишния архив на мисията вече утроява броя на облачните събития идентифицирани по-рано.

Проучването е първото статистическото изследване на средите около свръхмасивните черни дупки и също е най-дългото проучване на AGN. Астрономите са идентифицирали най-различни облаци, които обикалят около гигантските свръхгорещи черни дупки. Но средния брой от тях, изглежда са с размерите на нашата слънчева система и тежат около два пъти масата на Земята. Те обикалят подобно на "призраци" черната дупка, на разстояния от около няколко светлинни седмици до няколко светлинни години.

Инструментите на RXTE измерват промените на рентгеновото лъчение с много къси интервали от време - няколко микросекунди. Освен това, диапазона на енергиите е голям - от 2000 до 250 000 електрон волта.

Защо е важно откритието на тези облаци? В продължение на десетилетия, астрономите обясняват различните наблюдателни свойства на AGN чрез внушаването, че относително еднотипни "понички" от прах и газ обграждат черните дупки. Тези структури се простират на няколко светлинни години далеч от дупките. Сега учените се движат към едно ново поколение от модели, които разглеждат поничката като сбор от много отделни облаци предимно разпределени по нейната централна равнина. Тази теория вече е подкрепена от RXTE .

Едно от най- необичайните събития е настъпило в спираловидната галактика "NGC 3783" - отстояща на 143 000 000 светлинни години от нас в съзвездието "Кентавър". През 2008 г. нейното светещо ядро е било затъмнено два пъти в продължение на период от 11 дни. Това може да бъде причинено от удължен, нишковиден облак, който може би е в процес на разкъсване от черната дупка.

---

• ЧерниДупки

• 2266
• 0
• Feb 25, 2014

---

Коментар