spacebg covers

астрономите са наблюдавали най-мощният квазер very large telescope (vlt) н


Астрономите са наблюдавали най-мощният квазер.

Very Large Telescope (VLT) на ЕСО е наблюдавал квазер, който отделя енергия най-малко пет пъти повече от всички наблюдавани до момента. Квазерите са изключително ярки галактически ядра, съдържащи свръхмасивна черна дупка. Всеки един момент тези дупки поглъщат огромни количества материя и резултатът е изходящи потоци от материя и лъчения, които са от ключова роля в еволюцията на галактиките. Но, до момента всички наблюдавани потоци от квазерите не са толкова мощни, колкото прогнозират теориите.

Новото изследване е върху един от най-енергичните обекти във Вселената - квазера "SDSS J1106 1939". VLT разкрива този обект в големи подробности особено когато астрономите използват новият инструмент "X-shooter". Когато една черна дупка поглъща материя, тя отделя радиация, мощни струи от ускорени частици почти до светлинни скорости и потоци от материя, която се увлича мощното гравитационно поле и отлита далеч в космоса (ефектът на прашката). Според съвременните теории, най-голяма част от енергията, която отделят черните дупки, особено свръхмасивните, се пада на бързата обикновена материя.
Увеличаване Художествено изображение на материята изхождаща от свръхмасивната черна дупка в квазера "SDSS J1106 1939". Този обект е един от най-енергичните, които астрономите са наблюдавали във Вселената. Изходящите потоци са най-малко пет пъти по-мощни от всички наблюдавани подобни структури до момента. Спрямо тях тънката струя от свръхбързи частици изглежда като игла. Яркостта на квазера, заради която се забелязва от милиарди светлинни години е малката светеща област в средата. Всъщност енергията на квазера се пренася най-вече от потоците материя, които в този случай се простират до около 1000 светлинни години в околностите на галактиката. Credit: ESO/L. Calçada



Но докато лъчението и релативистичните струи се забелязват лесно, те се регистрират най-вече в рентгеновия и радио диапазона, и съвременните инструменти са в състояние да ги регистрират от разстояния по-големи от десет милиарда светлинни години, обикновените потоци от материя остават незабележими. Съвсем естествено е, колкото е по-голяма дупката, толкова и потоците от материя ще бъдат по-големи. При свръхмасивните черни дупки количествата стават гигантски и тази маса може да окаже въздействие дори върху цялата галактика или върху някоя близка на нея звездна структура. Затова астрономите отдавна търсят тази липсваща маса или енергия, която се предсказва от теорията на черните дупки и имаща широки последствия. До момента все пак са наблюдавани няколко такива потока, но те не са толкова енергични и все още са слабо проучени.

Сегашното откритие е точно това. В околностите на SDSS J1106 1939 се случва най-енергичното изхвърляне на материя далеч в космоса. Учените изчисляват, че за да се получи наблюдаваната скорост на цялата отделена маса, ще е необходима енергията на най-малко два милион милиона слънца. Това е около 100 пъти повече от общата мощност на цялата наша галактика. Оказва се, че новите потоци от материя изхождащи от този далечен квазер са едно от най-енергичните неща, които астрономите са наблюдавали във Вселената и те са първото потвърждение на теориите.

Много теоретични симулациите показват, че въздействието на тези изходящи потоци върху околните галактики може да реши няколко загадки в съвременната космология, включително как масите на галактиките са свързани с централните черни дупки и защо има толкова малко големи галактики във Вселената.

Новооткритият поток достига разстояние до около хиляда светлинни години от свръхмасивната черна дупка. Този поток е най-малко пет пъти по-мощен от предишния рекордьор. Анализът на учените сочи, че общата маса в него е около 400 пъти по-голяма от масата на Слънцето, а средната скорост на отдалечаване на материята е 8000 километра в секунда.

Астрономите с помощта на новият инструмент са наблюдавали още един квазер, при който също са открили мощни изходящи потоци от материя. Тъй като тези резултати са съвсем нови, все още е рано да се правят анали от тях. Необходими са още много изследвания, преди те да бъдат широко приложими върху всички светещи квазери във Вселената. В момента астрономите проучват още десетина подобни обекта, за да се види дали и те са същите чудовища предвидени от теорията.

  • 3217
  • 0
  • Dec 11, 2012

Коментар
Подобни публикации