Увеличаване Тази диаграма илюстрира процеса на преустановяване на звездообразуването в ранната Вселена. Сините региони са местата, където се формират нови звезди, докато червените са "мъртви" райони, където населението е от предимно възрастни звезди. Резултатът е, получаването на гигантски сфероидни галактики най в дясно, които са характерни за съвременната вселена. Credit: ESO
Астрономите за първи път са наблюдавали поведението при еволюцията на най-големите галактики преди милиарди години. "Много Големия Телескоп" и Хъбъл са открили, че три милиарда години след големия взрив, тези галактики все още произвеждат звезди в техните покрайнини, но не и в централните региони. Преустановяването на звездообразуването изглежда е започнало в ядрата на галактиките и след това се разпространява към външните части.
Основната мистерия при огромните елиптични галактики, които се срещат често в съвременната Вселена, е защо там не протича почти никакво взвездообразуване. Често, тези галактики се наричат "микросфери", защото звездите в техните централни региони са около десет пъти по-гъсти отколкото нашата галактика и те са с маси около десет пъти масата на Млечния път.
Астрономите също се отнасят към тях като червени и мъртви, защото в тях съществува изобилие от древни червени звезди. В тях почти не се срещат млади и съответно сини звезди, както и никакви доказателства за образуване на нови звезди. Също от възрастите на червените звезди се прави извода, че тези галактики са преустановили звездообразуването преди около десет милиарда години. Проблемът е, че това изключване е станало точно в разгара на звездообразуването във Вселената, когато много галактики са произвеждали звезди с темпове, около двадесет пъти по-бързи, отколкото в наши дни.
Астрономите са изчислили, че микросферите съдържат около половината от всички звезди във съвременната Вселената, което означава, че за да се разбере истинската еволюция на Вселената, трябва да се изучи как се формират тези галактики. За целта, са наблюдавани общо 22 галактики, които са с различни маси, но са от една и съща епоха, около 3 милиарда години след големия взрив.
Откритието е, че най-масивните галактики от тази извадка поддържат стабилно производство на нови звезди в техните периферии. Но с увеличаване на масите, в гъстите центрове, звездообразуването се преустановява.
Водещата теория е, че звездообразуващите материали са издухани към периферията на галактиките от хранещите се централни свръхмасивни черни дупки. Другата идея е, че някак се преустановяват доставките на пресни количества газ, което предизвиква бързото изчерпване на наличните количества в галактиките.
За момента съществуват много теоретични предложения за физическите механизми, които са довели до смъртта на масивните микросфери, но откритието, че преустановяването на звездообразуването е започнало от центровете и постепенно се разширява навън е много важна стъпка към разбирането на това как Вселената е достигнала съвременния си облик през милиардите години еволюция.
NGC 5679 е система от три галактики, които частично се припокриват на изображението, въпреки че те са на различни разсто...
Увеличаване Странният астероид, наблюдаван от космическия телескоп "Хъбъл". Credit: NASA, ESA, and D. Jewitt (...
На това изображение, Хъбъл улавя кратка, но красива късна фаза от живота на една звезда. Звездата е кръстена IRAS 19475...
Увеличаване Тези изображения от Хъбъл показват елиптични галактики пресечени тъмни ивици от прах, което е подписа на ско...
Интересно изображение от Хъбъл. Този път, телескопа разкрива група ярки звезди, блестящи сред нещо, което изглежда...
Увеличаване Хъбъл наблюдава как един газов поток предизвикан от свръхмасивна черна дупка пресича неговия поглед. Credit:...
Увеличаване Credits NASA, ESA През лятото на 1054 година китайските астрономи са наблюдавали новопоявила се "...
Отляво е изображение на цялата галактика "Сомбреро". Хъбъл е наблюдавал част от нейният ореол, където звездите...
Увеличаване Тази серия от снимки получени от Хъбъл, показват кометоподобното поведение на двойния астероид във времет...