Водният лед е широко разпространен по повърхността на Плутон
Мисия: New Horizons

---

Увеличаване Това фалшиво-цветно изображение, показва водният лед на Плутон. Снимката е получена от специална обработка на спектралните характеристики на леда от две сканирания. Credit: NASA

Тези данни идват от инфрачервения спектрометър (Leisa) на Нови Хоризонти. Инструментът е правил изображения през 15 минути, които в крайна сметка са зашити в една специална база от данни, обхващаща пълното видимо полукълбо за космическия кораб, когато е профучал покрай Плутон. Натрупаните данни се групират в триизмерна матрица показваща планетата-джудже във всички дължини на вълната, към които е чувствителен инструментът.

Ледената вода на Плутон е аналога на земните скали на Земята. Там по-летливите ледове сезонно рисуват или променят скалните модели. Спектралния подпис на водния лед обаче лесно се закрива от леда на метана, така че до момента засичането на вода е било възможно само на местата, които са особено богати на воден лед или бедни на метан. Само че, чрез едно по-задълбочено групиране на данните и съответно обработка, започват да се виждат реалните спектри от всички ледове. Методиката също има ограничения, но с течение на времето, учените все повече ще добавят нови обработени данни и съответно ще подобрят модела.

Новата карта показва, че водния лед е значително по-широко разпространен по цялата повърхност на Плутон, отколкото е било известно до момента и което е важно откритие. Но въпреки много по-голямата чувствителност, картата все още показва малко или никакво водно съдържание в регионите "Спутник" и "Lowell Regio" (далеч на север). Това показва, че най-вероятно ледената скала в тези региони е добре маскирана под дебел слой от други ледове като метан, азот и въглероден моноксид.

Увеличаване Още едно изображение от масивът данни на спектрометъра, на което се вижда синята атмосфера на Плутон. Слънчевата светлина идва от зад Плутон и за неговата направа е исползвана пълната спектрална гама на Leisa. Синият пръстен около планетата е причинено от слънчевата светлина, която се разсейва от частиците в атмосферата. Учените смятат, че мъглата е фотохимичен смог, резултат от действието на слънчевата светлина върху метана и други молекули, създавайки сложна смес от въглеводороди като ацетилен и етилен. Тези въглеводороди разпръсват слънчевата светлина и са причина за синята мараня. Новият инфрачервен образ, когато се комбинира с по-ранните изображения направени в по-късите видими дължини на вълните, дава на учените нови улики за разпределението на размера на частиците. Credit: NASA

Увеличаване Това е нощната страна на Харон. Въпреки че, снимката е с много ниска резолюция, причината да се виждат детайли по нощната страна на Харон е отразената светлина от Плутон, която все пак минимално осветява повърхността на луната. Учените от екипа на мисията, използват тези и други подобни изображения за да картографират участъци от Харон, които не се виждат по време на прелитането. Това включва южния полюс, който е видим в горната част на снимката и който е навлязъл в полярна нощ през 1989 год. и няма да види слънчева светлина до 2107 год. По време на тази дълга зима, температурите спадат близки до абсолютната нула. Снимката е направена три дни след облитането, когато разстоянието е било 3.1 милиона километра. Credit: NASA

---

• Плутон

• 1887
• 0
• Feb 2, 2016

---

Коментар