космическия телескоп „хершел“ е открил рояци от комети обикалящи около близка звезда -
Мисия: Herschel Space Observatory

---

Космическия телескоп „Хершел“ е открил рояци от комети обикалящи около близка звезда.

Космическия телескоп „Хершел“ е изучил прашния пояс около близката звезда Fomalhaut. Прахът изглежда, че се формира от сблъсъци между хиляди ледени комети всеки ден.

Fomalhaut е млада звезда, която е само на няколко стотин милиона години. Тя е два пъти по-масивна от Слънцето. Нейния пояс от прах е открит през 1980 г. от сателита „IRAS“. Новите изображения от Хершел показват пояса много по-подробно в най-далечната инфрачервена светлина.

Bram Acke от университета в Льовен, Белгия и колегите му са анализирали наблюденията на Хершел, и са установили, че температурите на праховите частици са между -230 и -170 °С. Самата звезда не е точно в центъра, а е изместена леко встрани близо до южната страна на пояса. Затова южния край е по-топъл и по-ярък от северния.
Увеличаване Това изображение показва инфрачервеното излъчване от младата звезда Fomalhaut и диска от прах около нея. То е направено от космическата обсерватория „Хершел“ при дължина на вълната 70 микрона. Credits: ESA/Herschel/PACS/Bram Acke, KU Leuven, Belgium



Тази асиметрия се смята че се дължи на евентуална планета в орбита около звездата, което се предполага и от по-ранни изображения получени от космическия телескоп "Хъбъл".

Данните от Хершел ясно показват, че прахът в колана е с размери само няколко милионни от метъра. Но това създава парадокс, защото наблюденията от Хъбъл предполагат твърди зърна, които са повече от десет пъти по-големи.

Хъбъл наблюдава във видимия спектър. Но по начина, който се разпръсква светлината, става ясно, че праховите частици са сравнително големи. Но това изглежда несъвместимо с температурата на пояса измерена от Хершел в далечната инфрачервена светлина.

За да разрешите парадокса, д-р Acke и колегите му предполагат, че праховите зърна трябва да бъдат големи и пухкави агрегати, подобни на праховите частици, които се отделят от кометите в нашата собствена Слънчева система.

Те ще имат правилни термични и разсейващи свойства. Но това води до друг проблем. Ярката звездна светлина от Fomalhaut трябва да издуха малките частици прах от пояса много бързо след като се е образувала самата звезда. Но там все още се наблюдават такива зърна в изобилие.

Единственият начин за преодоляване на това противоречие е да се обясни, че пояса непрекъснато се захранва от сблъсъци между по-големите обекти в орбита около Fomalhaut, които отделят прах.

За да се поддържа пояса, скоростта на сблъсъците трябва да е впечатляваща: всеки ден, трябва да катастрофират една в друга две комети с размери 10 км., или 2000 комети с диаметър 1 км трябва да бъде напълно разрушени в малки пухкави прахови частици.

За да се запази процентът на сблъсъците толкова висок, трябва да има между 260 млрд. и 83 трилиона комети в пояса, в зависимост от големината им. Нашата Слънчева система има подобен брой комети в Облака на Оорт, който се е формирал от обектите изхвърлени от диска около Слънцето, когато нашата звезда е била млада колкото е Fomalhaut.

Източник: ЕКА

---

• 2065
• 0
• Apr 14, 2012

---

Коментар