Тази панорама показва геоложката формация "Yellowknife Bay" която по същество представлява дъно на езеро съществувало преди около 3.5 милиарда години и което е било благоприятно за микробен живот. Загадката е, че скалите са бедни на карбонати, което е в противоречие с теориите за съществуване на самото езеро. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/MSSS
Учените, изучаващи марсианската история, вече са натрупали достатъчно доказателства за наличието на древни водни басейни на червената планета. Тогавашното слънце е било с около една трета по-малко топло отколкото е сега и Марс е получавал по-малко енергия. За да се съставят нужните климатични модели поддържащи течна вода трябва да са на лице гъста атмосфера съставена главно от въглероден диоксит, която е била в състояние да причини нужния парников ефект достатъчен водният лед да се разтопи.
Но съществува една трудност, учените непрекъснато се натъкват на недостиг на карбонати които вещества са продукт от атмосферния въглероден диоксид. Нов анализ на данните от Кюриосити също показва твърде малко въглероден диоксид в атмосферата преди около 3,5 милиарда години, който е крайно недостатъчен за да осигури нужното затопляне на повърхността от парниковия ефект.
Обект на изследване е една марсианска скала в която Кюриосити е открил седименти натрупани като утайки в древното езеро, във водите на което са могли да процъфтяват микроби. Но точно този камък е и източникът на доказателства, затрудняващи обяснението как такова езеро би могло да съществува. Кюриосити не е открил никакви карбонатни минерали в пробите. Новият анализ заключава, че недостигът на карбонати в тази скала означава, че атмосферата когато е съществувало езерото - преди около 3,5 милиарда година не е могла да съдържа нужния въглероден диоксид.
Това са доста озадачаващи данни, защото дори ако имаше и сто пъти повече въглероден диоксид в атмосферата, отколкото това което се получава от минералните доказателства, отново не е достатъчно за парниковия ефект осигуряващ течната вода на Марс. Всъщност от началото на мисията през 2012 год, Кюриосити постоянно идентифицира оскъдни количества карбонати.
Във вода, въглеродния диоксид се свързва със свободно плуващи положително заредени йони, като например магнезиеви или железни и по този начин се образуват карбонатните минерали. Други минерали в същите изследвани скали показват, че тези йони са изобилствали и са били лесно достъпни в древността. Други минерали като магнетит и глини са доказателства, че водните условия никога не стават толкова кисели че карбонатите евентуално биха се разтворили и изчезнали, въпреки че тогава ще се натрупат като други продукти.
Постепенно през годините изучаване на Марс се натрупват доказателства за всякакви водни басейни - от реки и канали до езера и цели морета. Но доказателствата за фактори, които влияят пряко върху температурата на повърхността са доста противоречиви. Едно обаче е ясно - изследването на изотопното съотношение в днешната марсианската атмосфера показва много по-плътна атмосфера в миналото. За да се запази атмосферата достатъчно гъста, която е способна да поддържа течна вода в продължение на милиони години обаче, най-успешният модел е с наличието на въглероден диоксид.
Новото изследване се е съсредоточило върху определено място и време - изследвани са нивата на карбонати в точно същите седименти, които показват рекорд на водното езеро около милиард години след като планетата се е формирала.
Тези данни са подкрепени и от глобалната картина получена от спектрометрите на орбиталните апарати, които са открили също далеч по-малко карбонати от очакваното. Водата е факт, дебелата атмосфера също е факт и отсъствието на карбонати показва едно от странните лица на Марс или поредното липсващо парче от пъзела.
Колелата на бъдещия ровър са шест на брой и не са предназначени за пътища или оживени магистрали, а са предназначени за...
Увеличаване Тази панорама показва различните видове скали в "Кимбърли". Изображенията са от 2 април 2014 годин...
Членовете на научния екип на мисията "Куриозити" проведоха тестове в пустинята. Тестовия ровър има същата задвижваща...
Голямата новина днес - следващия ровър на НАСА ще изследва кратера Гейл. Куриозити ще се приземи в подножието на пла...
Как Куриозити ще кацне на Марс? Продължение на предишната статия от блога на Emily Lakdawalla Преди да започне същ...
Куриозити продължава работата в "Rocknest". Главните камери вече привършват заснемането на околния пейзаж, а получен...
Кюриозити се придвижи 19 метра на североизток. Това стана в понеделник 10 декември, когато марсоходът навлезе в по-н...
Първата сонда на Марс е вече факт! Кюриосити, с помощта на специалната бормашина, проби отвор в плоската седиментна с...
Вече излезе и първото цветно изображение във висока резолюция от орбита. То е направено от научната камера HiRISE на бор...