Увеличаване Image Credit: NASA/JPL-Caltech/MSSS
Тази комбинирана панорама от двете камери на Кюриосити показва геоложкото богатство на Шарп. Три години след кацането, мисията разследва отделните слоеве на планината, които свидетелстват за отминали промени в марсианските условия на околната среда.
Чакъла и пясъчните вълни на преден план са типичният терен по който Кюриосити нормално се придвижва. Разкритията в средата обаче са по-интересни. Забелязват се два вида терен, единия представлява покрити с прах гладки скали, които всъщност формират основата на планината. Другият са хребетите от от материал, който до голяма степен наподобява пясъчник. Заоблените хълмове в далечината съдържат сулфатни минерали, които може би показват промяна в наличната вода, когато са се образували. Някои от моделите на наслояванията в по-високите нива на Шарп, във фонов режим, се накланят под различни ъгли, което е доказателство за сложните взаимоотношения вода-скали, които предстои да бъдат разгадани.
Заснетия район се намира точно след "Marias Pass" - една вече добре изучена долина в подножието на Шарп. Интересното е, че скалите наоколо съдържат високи нива на силициев диоксид и този минерал предоставя идеални условия за консервиране на древни органични вещества, ако има такива, до наши дни. Тъй че планът е, Кюриосити да поразгледа тази местност по-подробно преди да продължи напред.
Преди това обаче, Кюриосити е бил зает с проучването на един интересен геоложки контакт, кръстен "Missoula", открит близо до Marias Pass. Контактната зона е доста малка, така че е била фотографирана от специалната камера "MAHLI". Марсоходът е достигнал тази цел след стръмно изкачване около 6 метра по склона на един хълм. "Missoula" се състои от два вида материали - долни и горни. И двата представляват отделни частици, които постепенно са се слепили и вкаменили. Долния слой е кръстен "Pale mudstone" и той представлява слепени по-финни частици от намиращият се над него слой, образуван от също слепени но по-едри частици, наподобяващ по тази си характеристика на пясъчниците.
Въпросът е, и двата материала ли са се формирали под влияние на водата или не? Анализа на снимката показва, че "Pale mudstone" със сигурност много отдавна е бил под вода или поне е имал контакт с течна вода, защото скалата е прорязана от пукнатини, които са запълнени с калциев сулфат. Това вещество е сигнал за течна вода. Тези жили внезапно свършват когато достигнат горния слой, което означава че природата на пясъчника е суха или са настъпили промени във водната среда, когато се е формирал.
Изводът който може да се направи е следният, най-напред се формира долният слой, който или е бил под вода или е бил заровен дълбоко, през който се е процеждала подпочвена вода. След това вече през сухия период се формира пясъчника над него, като по някое време ерозията е оголила контакта. Всъщност, горният слой е по-малко пропусклив за водата, така че не е изключено и неговата история да е водна. Тази геоложка синхронизация ще се изясни, когато лабораторията изследва още контакти или Кюриосити пробие и вземе проба от пясъчника за щателен анализ.

Увеличаване Това скално оголване се нарича "Missoula" и то е разположено близо до "Marias Pass". Панорамата е сглобена от снимки направени с MAHLI и показва интересна геоложка контактна зона. Белите минерални вени изпълващи фрактурите в долната скала внезапно свършват, когато достигнат пясъчника. Това помага на учените да разберат времето на геоложките събития. Най-напред фина утайка е формирала долната скала, а самите фуги са били проводници на подземна вода, която постепенно ги е запълнила с калциев сулфат. След това, е депозирана по-грубата утайка, която образува горния светъл слой. Заснетият район е около 40 см по дължина. Изображението е направено на 1 юли 2015 год. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/MSSS
Увеличаване Базалтът е една от най-често срещаните скали по планетните повърхности. Тя е тъмна на цвят, магмена скала, к...
Увеличаване Кюриосити отбеляза една марсианска година на Марс Image Credit: NASA/JPL На 24 юни, Кюриосити ще отбележи...
Как би изглеждал Марс ако можехме да се върнем назад във времето преди 3,5 милиарда години? Тогава ще видим езера,...
Куриозити продължава да се движи. Посоката е изток-югоизток и ровърът ежедневно преодолява около 30 метра. През Sol...
Куриозити е на път към Марс. Засега на пръв поглед няма никаква опасност за ровъра, който е пригоден да оцелее в сту...
Всеки знае, че както всички марсоходи така и Куриозити ще бъде обурудван с главна камера монтирана на върха на мачтата (...
Първата сонда на Марс е вече факт! Кюриосити, с помощта на специалната бормашина, проби отвор в плоската седиментна с...
Куриозити взе втора проба от Марс, а съвсем скоро ще бъдат изпратени команди, които ще го накарат да вземе и трета....
Главната камера се очаква да заснеме пейзажа в невероятни подробности по целия път на ровъра по време на основната мисия...