Мисията Розета е променила своя характер
Мисия: Rosetta

---

Увеличаване Това изображение е от тесноъгълната камера на Розета, което предоставя драматичен поглед към вече доста активното ядро на кометата "67Р/Чурюмов-Герасименко" ESA / Rosetta / NavCam / Elisabetta Вопога / Marco Faccin

Преди кацането на "Фила", космическият кораб е обикалял ядрото на кометата достатъчно близо, за да бъде гравитационно свързан с него. Тогава, сондата е обикаляла около общия гравитационен център и вземайки предвид пренебрежимо малката маса на апарата се получава почти идеален кръг около масовия център на ядрото. Но с увеличаване на активността, нещата се променят. Космическият кораб трябва да прекарва по-голямата част от времето си по-далеч, но това означава, че вече не е изцяло свързан с кометата. Вместо това, от идеални окръжности, неговата траектория се превръща в серия от леко извити дъги, прекъсвани от резки завои причинени от работата на двигателите. Получените обрати позволяват от време на време апаратът да се приближава много близо до повърхността и да взема проби от извиращия материал, но понякога също доста се отдалечава.

Минималното разстояние от повърхността на ядрото при тези "прелитания" ще бъде около шест километра. От тази височина, трите камери на Розета - навигационната, широкоъгълната и тесноъгълната, могат да произведат изображения с резолюция 50, 61 и 10 см, което е предостатъчно за да се проследят промени, които ядрото би могло да претърпи по пътя си около Слънцето, а и самите изображения сами по себе си, биха били доста красиви, като тези например:

Увеличаване Това е последната снимка от "обвързаната фаза" на мисията. ESA / Rosetta / NavCam / Elisabetta Bonora / Marco Faccin

Ядрото вече е разделено на 19 геоморфологични региона, като всеки е кръстен с име от египетската митология. Регионите по главата имат имена на женски божества, а регионите по тялото носят имената на мъжките божества. Вече почти навсякъде малкият дял се нарича "глава" а големият "тяло". Границите между регионите бележат резки промени в повърхностната морфология, например от груба към гладка повърхност или ясни топографски граници, например равнини или ръбове на депресии.

Увеличаване 19-те региона на ядрото разделени от различни геоморфоложки граници. Всички те, носят имената на древни египетски божества и са групирани в зависимост от вида на терена доминиращ във всеки регион. Все пак се делят на пет групи - покрити с прах (Ma’at, Ash и Babi); осеяни с ями и кръгли депресии (Seth); мащабни депресии (Hatmehit, Nut и Aten); гладки терени (Hapi, Imhotep и Anubis), и със скалисти повърхности (Maftet, Bastet, Serqet, Hathor, Anuket, Khepry, Aker, Atum and Apis). ESA /Rosetta

Всеки от тези 19 региона се отличава по нещо от другите, включително и по активността. Особено интересен е регионът "Hapi", който изглежда че е най-активния. Всъщност по-голямата част от активността на кометата произхожда именно от него. Това е доста любопитно, защото "Hapi" е разположен точно между двата дяла и съответно се засенчва от тях. Това предполага че материалите които го изграждат се различават значително от други региони.

До момента, Розета е заснела само 70% от повърхността на ядрото, защото южния полюс е в постоянна зимна сянка. Кометата ще достигне равноденствие през май, но южния полюс ще бъде добре осветен чак през август, когато е перихелия. Тази липса внася несигурност при изчисляването на обема и плътността на ядрото, но научният екип ползва данните от "MIRO" - микровълнов радиометър, който е в състояние да картографира грубо топологията на терена в сянка. Учените казват, че южния полюс може да изглежда коренно различно от другите области, защото той претърпява много по-интензивно нагряване но за много по-кратко време, отколкото северното полукълбо.

Един много любопитен аспект на ядрото е, че то се появява изключително едноцветно. Колкото и да се вглеждаме, няма никаква промяна на цвета. Кометата навсякъде е с един и същ нюанс - тъмно кафяво-черно. Изключение правят само няколко много малки точки, които се появяват съвсем малко по-малко червени в спектралните данни. Тях учените са интерпретирали като пресни ледени депозити, формирани от съвсем наскоро изхвърлен лед, който е паднал обратно на повърхността. Логичното обяснение е, че всичко се топи и се смесва с прахта, която действа като оцветител, подобно на оцветителите които прибавяме към обикновените бои. По тази причина, Марс изглежда в нюансите на червеното навсякъде, защото и прахта се разнася навсякъде.

Някои области дори съдържат структури наподобяващи дюни и нещо повече, някои членове от научния екип дори вярват, че това наистина са дюни или вълни, образувани от вятър. Но как е възможно да съществува вятър в безвъздушно, гравитационно слабо тяло? Отговорът е, че там има вентилационни отвори, от които извират газове. Тези дюзи, могат да издигнат частици от повърхността. Скорости на газовете от порядъка на 300 метра в секунда са в състояние да издигнат частици с големина до 100 микрона. Но за формирането на истинска дюна е необходим добър вятър в добра посока с добра скорост и повечето са скептици, че подобни условия биха могли да се формират на кометата.

Освен самото формиране, тези дюно-подобни структури пораждат още един въпрос - какъв всъщност е материала, който ги формира. При всички случаи, вземайки предвид много ниската гравитация, той трябва да бъде прекалено пухкав, което от своя страна означава, че огромни площи от ядрото са покрити с пухкав сняг.

Освен това, по повърхността се забелязват и части, които не изглежда да бъдат покрити от меки и пухкави неща. Някои райони са с много стръмни скали, с наклони по-големи от 45 градуса. Например стръмната стена "Хатор" която бележи границата на региона "Hapi". В действителност, 900 метровата височина на Хатор е приблизително успоредна на местното гравитационното ускорение, тоест тя е почти вертикална. Освен това, стената е набраздена с поредици от вертикални линейни функции, които може би подсказват вътрешното разслоение. Алтернативната теория е, че тези пукнатини са резултат от термичен шок, породен от голямото разнообразие на температури, повече от 150К, през кометната година. Всъщност до момента са идентифицирани много и най-разнообразни фрактури, които също разказват за структурата и строежа на ядрото.

Някои от най-впечатляващите характеристики на кометата са кръглите, плоско-етажни със стръмни стени депресии, като тези в региона на "Seth". Те приличат на структури, идентифицирани на кометите "Wild 2" и "Tempel 1". Естественият въпрос е, как са се формират тези депресии? Водещата теория е, че това просто са кухини, останали след изпаряването на летливите вещества. Другото мнение е, че те са резултат от еволюционни процеси на ядрото, но тогава ще трябва да се обясни голямата загуба на маса, която се получава от съотношението дълбочина - диаметър, което е много по-голямо от това на ударните кратери. Едно прилично обяснение би могло да бъде, че депресиите са резултат от пропадания. До момента, данните сочат, че ядрото е с много ниска плътност спрямо обема или вътре в него съществуват огромни кухини, тъй че пропаданията са възможни.

Във всеки случай, те не са резултат от ерозия, ерозията не създава кръгови структури, но подобни големи кухини предполагат лек и плавен процес на формиране, който прилича на ерозия. Отговорите могат да дойда от изучаването стените на ямите, но за целта, Розета трябва да направи много по-детайлни снимки. По същество, тези стени представляват оголената вътрешност на ядрото, което ги превръща в научно много ценни.

Увеличаване Това е типичен пример за кръгова кухина, яма или депресия. Най-логичното обяснение е, че този отвор се е получил след изпаряването на летливите вещества, но може просто да представлява и пропаднала земна маса, което е по-малко вероятното. ESA / Rosetta / DLR / MPS за OSIRIS Team MPS / UPD / МДЛ / IAA / SSO / INTA / UPM / DASP / IDA

Увеличаване Това е детайлна снимка на друга любопитна кухина. Неравностите по нейните стени са с размери около 3 метра, което означава, че трябва да се направят изображения с по-добра резолюция за да се изучат. ESA / Rosetta / DLR / MPS за OSIRIS Team MPS / UPD / МДЛ / IAA / SSO / INTA / UPM / DASP / IDA

Увеличаване Това е част от голяма фрактура, преминаваща през региона "Hapi". На мястото при дясната стрелка, фрактурата се появява като верига от вдлъбнатини. ESA/Rosetta / DLR / MPS за OSIRIS Team MPS / UPD / МДЛ / IAA / SSO / INTA / UPM / DASP / IDA / Emily Lakdawalla

Увеличаване Друга голяма фрактура пресичаща "шията" на кометата в "Hapi" и преминаваща в "Anuket". ESA / Rosetta

Увеличаване Тези пукнатини най-вероятно са резултат от тектоника в областта "Aker". Изображението е направено на 18 септември 2014 г. от тесноъгълната камера. ESA / Rosetta / DLR / MPS for OSIRIS Team MPS / UPD / LAM / IAA / SSO / INTA / UPM / DASP / IDA

Увеличаване 900 метровата стена "Хатор" и също така интересната област "Hapi" под нея. Забелязват се множество почти успоредни вертикални канали, чиято природа е загадка. ESA / Rosetta / DLR / MPS for OSIRIS Team MPS / UPD / LAM / IAA / SSO / INTA / UPM / DASP / IDA

Увеличаване Това са дюноподобни структури в областта "Hapi". Те са доказателства за местни движения или за транспорт на частици. Освен вълните (вляво), се забелязват и камъни с "вятърни опашки" (дясно), при които скалата е като физическа преграда за газовия поток. Изображенията са от тесноъгълната камера, направени на 18 септември 2014 година. ESA / Rosetta / DLR / MPS for OSIRIS Team MPS / UPD / LAM / IAA / SSO / INTA / UPM / DASP / IDA

Увеличаване Това са примери за съвсем слаби цветови вариации. Показаните светли точки са в една ниша разположена на границата между "Хатор" и "Anuket" (вляво) и "Ash" и "Khepry" (дясно). Най-вероятно това са светли парчета лед и може да бъдат доказателства за скорошна активност. Изображенията са направени през различни филтри и въпреки че се появяват сини, техният истински цвят е съвсем друг, но все пак е различен от околния терен. ESA / Rosetta / DLR / MPS for OSIRIS Team MPS / UPD / LAM / IAA / SSO / INTA / UPM / DASP / IDA

Увеличаване Накрая, най-новите физически характеристики на ядрото на кометата "67Р/Чурюмов-Герасименко" ESA

---

• 2838
• 0
• Feb 11, 2015

---

Коментар