новини относно статуса на куриозити първото цветно изображение от мисията
Мисия: Mars Science Laboratory

---

Новини относно статуса на Куриозити.

Първото цветно изображение от мисията. То е направено от малката геоложка камера "MAHLI" и показва ландшафта на север от ровъра. Изображението е направено по обяд през първия ден след кацането (Сол 1 или 6-ти август, 2012год.). В далечината се вижда северната стена и ръба на кратера "Гейл".
Увеличаване Image credit: NASA/JPL-Caltech/Malin Space Science Systems

Изображението е замъглено, защото защитния капак на камерата не е отстранен и той вероятно е покрит с прах вдигнат по време на кацането. По нататък, когато заработи системата за премахване на прахта ще получим съвсем ясни изображения. В момента (Сол 1), роботизираната ръка е в прибрано положение на която е монтирана камерката.

А сега още едно свръхинтересно изображение:
Увеличаване Credit: NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

Научната камера с висока резолюция (HiRISE) работеща на борда на Mars Reconnaissance Orbiter успя да заснеме Куриозити по време на приземяването. Ясно се вижда разпънатия почти 16 метров парашут на който виси капсулата.

Забележителното е, че за направата на изображението и двата космически кораба са действали напълно самостоятелно, управлявани от предварително изпратени команди. Снимката е невероятно красива и може би ще стане портрет на историческото кацане. "Ако HiRISE беше направил изображението една секунда по-рано или по-късно, вероятно щяхме да видим празен марсиански пейзаж", казва Сара Милкович член от екипа на HiRISE.

Изображението е направено, когато MRO е бил на 340 км от спускащия се ровър. По това време Куриозити е бил на около три километра над повърхността на Марс.

Но за да се насладим напълно на възможностите на HiRISE и грандиозността на цялата картина е хубаво да разгледаме същото изображение в пълната резолюция освободено от екипа на MRO. То може да се разгледа от тук. Тази камера за разлика от обикновените фотоапарати сканира повърхността. Така че произведените от нея изображения представляват дълги ленти от марсианската повърхност, което обяснява продълговатия вид на 10МВ картина.
MARDI" и е част от цяла серия изображения, които тепърва предстои да получим. Направените изображения отговарят на всички HD стандарти и са с разделителна способност 1600 на 1200 пиксела, но те все още се намират само в паметта на камерата. Когато пристигнат на Земята, от тях ще се направи един наистина спиращ дъха видеоклип, който ще разкрие поведението на ровъра по време на кацането. Но това ще стане след време, може би до месец-два.

Сега, възможностите на комуникациите са такива, че позволяват изпращането само на миниатюри като горната, които освен че са орязани като размери и качество, те са специално селектирани от софтуера на Куриозити като най-интересни за нас. Дали компютърът е бил прав, това ще разберем също след време, когато получим всичките снимки. Сега разполагаме само с тези "специални" пози от които е направена долната 297 кадъра анимация.

На видеото се забелязва как топлинния щит пропада около 15 метра под ровъра след което бързо изчезва. По нататък забелязваме как червената повърхност се накланя и завърта, докато в един момент не настъпи внезапна промяна в перспективата, която най-вероятно е резултат от "отклоняваща маневра" когато Куриозити се отделя от парашута. Когато ровърът се приближава към земята, се забелязват струи от прах. Стартирането на скайкрана става едновременно с позиционирането на колелата и съответно на видеото се забелязва как едното колело (най вероятно от предната лява страна) се появява. Когато ландера стъпва на повърхността, колелото отново попада във зрителното поле.
Увеличаване

На това изображение са виждат двете колела стъпили върху почвата, сянката на ровъра, тъмната линия на пясъчните дюни и ярката централна планина в кратера "Гейл". Изображението е специално преработено, за да се коригират изкривяванията от камерата тип "рибешко око". Credit: NASA / JPL / MSSS

В блога на Планетно общество намираме някои подробности относно физическото състояние на апарата:

Изложението на ровъра е изток-югоизток. Терена на който е попаднал е изключително плосък със съвсем лек наклон от 3.6 градуса. Това предизвиква лявата страна на Куриозити да е 2 градуса по-надолу отколкото дясната страна. Планината Шарп отстои на 6 км, а стените на кратера са на около 28 км. Всички научни инструменти са проверени и са здрави. До момента Куриозити е изпратил 40 мегабита данни на Земята. Координатите на кацането са: -4,5895 S, 137,4417 E. Очаква се всеки момент, да се позиционира високочестотната антена, която ще позволи директна бърза връзка със Земята.

Освен всичко инструментът RAD, който работеше по време на целия път през космоса, ще проведе дневни наблюдения. Другите инструменти също ще се активират. До няколко часа ще заработи REMS, който ще каже какви са околните метеоусловия и да се получи информация за един пълен цикъл на промяната на дневните и нощните температури.

Панорамната камера "Mastcam-34" ще бъде работоспособна през сол 4, но изпратените от нея първи изображения ще бъдат също миниятури.

По първоначалните данни, учените смятат че са попаднали близо до ръба на алувиални пера (депозити от утайка, която е била измита и транспортирана от високия ръб на кратера Гейл). Научният екип е впечатлен от равномерно разпределените и малките размери на камъчетата по терена. Геологията в мястото на кацането изглежда доста проста, за да се тълкува от мисията като "интересна", но тя е все пак е добро място от което ще започне разкриването на сложната мистерия.

Хардуера от спускащият етап може да се намира в една от двете посоки: отпред или отзад. Най-вероятно ракетният стек е отлетял на север, защото това направление ще го отведе далеч от предстоящата посока на движение. Тъй като ровърът е обърнат с посока изток-югоизток, това означава, че ракетите са отлетяли по-скоро назад (запад-северозапад).

За сега се планират комуникационни сесии с орбиталните сателити всеки ден, защото MSL генерира много повече данни от "Спирит" и "Опортюнити" взети заедно и директната връзка със Земята все още не може да смогне. Проблема е, че орбитерите могат да препращат данните само когато са над хоризонта. Това се случва само за около час и половина на ден.

---

• 2080
• 0
• Aug 7, 2012

---

Коментар