кюриосити отбеляза една година на марс може би няма космически ентусиаст
Мисия: Mars Science Laboratory

---

Кюриосити отбеляза една година на Марс.

Може би няма космически ентусиаст, които да не си спомня утрото на 5-ти август 2012 год. Тогава, най-новия роувър на НАСА, струващ над два милиарда долара, извърши безброй процедури, които успешно го поставиха на повърхността на червената планета. Най-критичната част от всяка ландер мисия е самото кацане. Кюриосити е най-сложния и съответно най-тежкия апарат, което означава че изисква съвсем нова техника на приземяването. Това е небесния кран, който всъщност е етап траещ само последните няколко секунди от кацането. Тези секунди, заедно с седемте минути преди тях бяха кошмара на всеки инженер свързан поне малко с мисията и с право бяха наречени "седем минути терор" по време на полета.
Увеличаване Красива панорама от повърхността на Марс, сглобена от изображения изпратени от Кюриосити. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/Malin Space Science Systems



Сега роувърът е жив и здрав, и работи безпроблемно на повърхността. За една година, Кюриосити е генерирал над 190 гигабита научни данни. Изпратил е повече от 36 700 висококачествени снимки, 35 000 миниатюри и над 75 000 лазерни снимки. Апаратът извърши прецизен анализ на проби взети от вътрешността на две скали, вече е изминал над 1,6 км и най-важното мисията "Кюриосити" изпълни основната си цел. Благодарение на своето любопитство, човечеството вече знае, че слънчевата система много отдавна е притежавала две планети, които са били гостоприемни за микроорганизмите с които си поделяме Земята. Откритието е епохално. Освен всичко означава, че шансовете да се сблъскаме с живот на друго място във Вселената нарастват с няколко порядъка.

Вече е съвсем ясно, че обитаваме скромна планета, обикаляща съвсем тривиално около също така обикновена звезда. Нашата слънчева система обитава обикновена галактика забутана в едно от безброя кюшета на Вселената. Вече се множат теориите според които това важи и за цялата ни Вселена, може би тя е съвсем обикновена капка от безкрайната космическа шир. Нещо повече, някои анализи сочат че основни субстанции като времето и пространството са едни съвсем обикновени характеристики от безброя измерения които са типични за истинската структура на космоса, само че ние просто все още не можем да ги забележим.

Сега Кюриосити показва, че същия принцип може би важи и за животът. Внасянето на още една обитаема планета би могло да означава че и животът който го познаваме е едно напълно обикновено и съвсем не толкова уникално свойство на Вселената. Нищо чудно да се окаже, че живите организми са едно от най-разпространените неща и ние да не сме с нищо толкова уникални колкото ни се ще. Не е изключено, както е по традиция, космосът за пореден път да ни свали самочувствието и не след дълго да се окаже, че всъщност представляваме една съвсем миниатурна и невзрачна клетка от необятния космически организъм. Може би сме толкова обикновени и разпространени, че другите организми просто да не ни обръщат внимание. Не всеки човек се интересува от милиардите бактерии с които спи.

Дали това е вярно, никой не знае. Единствения начин да разберем е като развиваме мисии като "Кюриосити". Сега роувърът пътува към подножието на Шарп, където да се надяваме че освен втора планета, човечеството най-накрая ще срещне своите космически съседи, които така истински търси. Глинестите слоеве на Шарп ако не древни бактерии то поне са запечатали условията на околната среда през милиардите години, които предстои да се изучат.
Увеличаване Карта с едногодишния маршрут на роувъра. Image credit: NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

---

• 1883
• 0
• Aug 5, 2013

---

Коментар