след като съвсем наскоро спицер констатира -бекуболи- около застаряваща звезда космическ
Мисия: Spitzer Space Telescope

---

След като съвсем наскоро Спицер констатира "бекуболи" около застаряваща звезда, космическия телескоп вече откри за първи път тези интригуващи молекули с форма на футболни топки и в междузвездното пространство.

С тези нови резултати, бекуболи поставят рекорда за най-голяма молекула, открита в междузвездното пространство. Уникалните свойства на buckyballs, предоставят някои интересни възможности за космическата химия.

Бекуболите са въглеродни молекули с форма на клетка, които са много тежки и трудно се унищожават. Отделни атоми или малки молекули може да попаднат в тяхната вътрешност, където могат да оцелеят докато Бекуболите безопасно пътуват през суровите условия на космоса.
Credit: NASA

По този начин Бекуболите могат да осигурят химически "съобщения в бутилка" - запазване на записи от газа присъствал в околозвездната или междузвездна среда. Бекуболи съдържащи извънземни газове вътре в тях, например, са били открити в метеорити, които са попаднали на Земята. Откриването на тези молекули в междузвездното пространство показва, че сравнително големи молекули могат да съществуват и може би дори образуват дифузни облаци в безпощадните кухини между звездите.

Бекуболи наскоро открити от Спицър се състоят от 60 въглеродни атома подредени в шестоъгълници и петоъгълници като панели на футболна топка. Учените създават тези сферични молекули в лабораторни условия преди 25 години. Астрономите отдавна очакват да открият бекуболи в космическото пространство и за целта Спицър наблюдава две мъглявини където ги открива. Първата е NGC 2023, която се намира близо до известната мъглявина "Конска глава" в съзвездието Орион, а другата е NGC 7023, известна като мъглявината "Iris" в съзвездието Цефей.

Въпреки че тези тежки молекули, вече са идентифицирани в две различни места в космоса, окончателният им произход остава неясен.

Един сценарий започва с изобилие от въглеродни атоми, които типични звезди като нашето Слънце произвеждат в края на живота си. Когато звездната атмосфера старее звездите отделят въглерод в околните региони, известни като circumstellar пространство. Учените смятат, че високата концентрация на въглероден газ, позволява синтеза на сложни молекули като Бекуболи. Такива circumstellar Бекуболи вече са открити от Спицер. Молекулите се ускоряват около умиращата звезда от смъртоносния и полъх и се пренасят надалеч като се смесват с другите газове и молекули между звездите.

Колко дълго Бекуболите и други въглеродни молекули могат да оцелеят в екстремните междузвездни условия е доста голяма мистерия. Шоковите вълни от частици, предизвикани от звездните ветрове, отдалечени взривове на свръхнови и взривове от изхвърляната маса от новородените звезди може да разрушат големите молекули. Бекуболите са издръжливи, но ако могат да се разрушават, те ще трябва по някакъв начин отново да се синтезират в междузвездното пространство, за да се обясни съществуването им.

Друго предложение за начина на изграждане на Бекуболи в пространството е чрез бомбардиране на въглерод-богати зърна прах с ултравиолетова светлина от звездите. Експериментите са показали, че това е възможно, дори Бекуболи може да се образуват от облъчването само на въглероден двуокис. В мъглявини Sellgren има изобилие на ултравиолетова звездна светлина и богат на въглерод прах което я прави потенциална фабрика за Бекуболи.

Не всички Бекуболи, обаче трябва да се разнасят в космоса. Някои може да се присъединят към прахта и газа и другите материали в т. нар. circumstellar дискове около младите звезди и в крайна сметка да доведат до образуването на слънчеви системи.

Въглерода е основният градивен елемент на живота, такъв какъвто го познаваме, и съществува възможност въглерода в нашите органи някога да е бил в Бекуболи изработени в космоса.

Източник: Спицер

---

• 1987
• 0
• Mar 22, 2012

---

Коментар