НАСА удължава мисията "LADEE"
Мисия: Lunar Atmosphere and Dust Environment Explorer (LADEE)

---

Увеличаване Image Credit: NASA Ames/Dana Berry

Мисията, която изследва състава на тънката лунна атмосфера е одобрена за удължаване с 28 дни. Космическият кораб вече се очаква да катастрофира на лунната повърхност на или около 21 април 2014 год, в зависимост от крайната траектория.

Разширяването на мисията предоставя възможност да се съберат допълнителни данни за още един лунен цикъл. Новият план е, космическият кораб да се спусне до много ниска надморска височина около 5 км, което ще помогне на учените да разгадаят тайните на изключително разредената лунна атмосфера или екзосфера (това е особен тип газова структура в която отделните молекули не взаимодействат една с друга) на Луната.

Космическият кораб е с размерите на малък автомобил и той стартира на 6-ти Септември 2013 год. Същинската научна мисия започна на 20 ноември, LADEE навлезе в своята научна орбита, варираща в диапазона 12 - 60 км над повърхността. Това е уникална позиция, позволяваща чести преминавания от лунния ден към лунната нощ - приблизително на всеки два часа. Това предимство произвежда данни, показващи пълния обхват на промените и процесите, протичащи в разредената атмосфера.

Учените измерват химичния състав, събират и анализират проби от праховите частици в атмосферата на Луната. През цялото време търсят отговор на дългогодишния въпрос: лунния прах електрически зареден ли е от слънчевата светлина, което ще предизвика наблюдаваното сияние над лунния хоризонт непосредствено преди изгрева открито през няколкото мисии "Аполо"?

Неутралния масов спектрометър вече е открил хелий, неон, аргон 40 - и трите благородни газове. Ултравиолетовия/видим спектрометър е изследвал лунния хоризонт и действително е открил очакваните натрий и калий в лунния залез, изгрев и пладне, на които учените преписват ефекта на въпросното сияние. Праховия сензор засича наличие на прах, още от момента след отварянето на предпазния капак. Тази прах се смята, че се дължи на постоянния метеоритен дъжд който непрекъснато вали върху лунната повърхност. Доказателство за това е, че инструментът понякога засича увеличаване на прахта от метеоритни въздействия като декемврийските "Геминиди" например.

Космическият кораб се движи в много ниска екваториална орбита, което означава че неговата траектория е неустойчива. Вече е известно, че лунното гравитационно поле е променливо, притежава нещо като "зърниста" структура, и това кара сондата непрекъснато да подскача нагоре - надолу, което от своя страна е доста трудоемко за навигаторите. Те непрекъснато трябва да следят траекторията и да я коригират с много чести включвания на двигателите. Космическият апарат е малък и той не пренася много гориво. Но сега, изглежда инженерите са направили всичко възможно да икономисат от оскъдното гориво и да подарят на науката още едно лунно денонощие работа.

Със слизането към повърхността, очакванията са да се увеличи плътността на атмосферата. Тази плътност зависи от видовете молекули. Например, аргон-40 е по-тежък от неон-20 и е съвсем естествено, неговото съдържание да бъде по-голямо в по-ниското. Това означава, че инструментите трябва да засекат голямо увеличение на аргона в сравнение с неона. Освен това, в низините напълно е възможно да се засече и криптон. Но истински интересно ще бъде измерването на прахта и учените са нетърпеливи да разберат, дали нещо ново ще се появи, когато слязат по-близо до повърхността. До момента, всеки път когато апаратът е снишавал орбитата си, винаги се е натъквал на нови неща. Сега очакванията са, изненадите да продължат.

---

• 2301
• 0
• Feb 4, 2014

---

Коментар