учен от наса успя да измери теглото на астероида 1999 rq36 учен от лаборато
Мисия: OSIRIS-REX

---

Учен от НАСА успя да измери теглото на астероида 1999 RQ36.

Учен от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА (JPL) е успял да определи масата на астероид, прелитащ покрай нас на разстояние милиони километри. Резултата е постигнат от Стив Чесли, който е използвал данните от три обсерватории на НАСА - радара "Голдстоун", космическия телескоп "Спицер" и обсерваторията "Аресибо" в Пуерто Рико.

За да се определи масата на астероида, най-напред трябва да се измери с голяма точност неговата орбита и всичко, което може да се отрази на нея, включително съседните небесни тела и всякаква задвижваща сила (колкото и малка да е тя), която астероида може да генерира.
Това е компютърно генериран модел на астероида 1999 RQ36. Той е съставен въз основа на данните придобити от обсерваторията "Аресибо" в Пуерто Рико. Image credit: NASA/NSF/Cornell/Nolan



Обект на изследване е астероида 1999 RQ36. На базата на изключително точни наблюдения, извършени от астронома Майкъл Нолан от Аресибо през септември 2011 г., и радарни наблюдения от Голдстоун през 1999 г. и 2005 г., както и гравитационните ефекти на Слънцето, Луната, планетите и другите астероиди, Чесли е бил в състояние да изчисли степента с която астероида се отклонява от очакваната орбита. Той открил, че наблюдателните данни на 1999 RQ36 се отклоняват от математическия модел с около 160 км през последните 12 години. Единственото логично обяснение за наблюдаваната орбитална промяна е, че самата скала е генерирала собствена много слаба задвижваща сила, известна като ефект на "Yarkovsky".

За да се подчертае прецизността на измерванията, Нолан и неговият екип са измерили разстоянието между Аресибо и 1999 RQ36 с точност до 300 метра, когато астероидът е бил на 30 милиона километра от Земята.

"Това е все едно измериш разстоянието между Ню Йорк и Лос Анджелис с точност два инча", казва Нолан.

Ефектът Yarkovsky е кръстен на руски инженер от 19-ти век, който пръв предлага идеята, че малък скалист обект в космоса в продължение на дълги периоди от време, ще бъде побутнат забележимо от лекия тласък, който се генерира когато тялото абсорбира слънчевата светлина и след това отново излъчва тази енергия като топлина. Ефектът е трудно да се измери, защото е безкрайно малък.

"В най-интензивния момент, когато астероида е най-близо до Слънцето упражняваната сила на Yarkovsky върху 1999 RQ36 ще е само около 1/2 унция или това е теглото на три грозда", казва Чесли. "Когато говорим за сила с големина три грозда, която натиска нещо с маса милиони тонове са необходими много високи и прецизни измервания в продължение на дълъг период от време за да се забележат всички орбитални промени. За щастие, обсерваторията Аресибо и дванадесет годишните наблюдения от най-големите радарни установки са в състояние да ги измерят."

Последната част от пъзела е решена от Джош Емери от Университета в Тенеси, който е използвал космическия телескоп "Спицър" през 2007 г., за да изучи термичните характеристики на космическата скала. Измерените инфрачервени емисии от 1999 RQ36 позволяват да се определи температурата на обекта. От тези данни, се определя степента с която астероидът е покрит с изолационен фин материал, който е ключов фактор за ефекта на Yarkovsky.

Това проучване е една важна стъпка в по-доброто разбиране на ефекта Yarkovsky. Това е орбитална сила, която допринася за орбиталната еволюция на близките до Земята обекти. Новата информация е от решаващо значение за оценката на вероятността от удар от астероид върху нашата планета.

Определянето на точната орбита на астероида, размера, термичните качества и двигателната сила (ефекта Yarkovsky), позволяват на Чесли да изчисли неговата плътност.

"Оказа се, че 1999 RQ36 тежи около 60 млн. метрични тона, а в същото време е около половин километър в диаметър", допълва Чесли. "Това означава, че той притежава приблизително същата плътност като водата, така че най-вероятно неговата вътрешност е много пореста смесица от скали и прах."

Всичките тези измервания на 1999 RQ36 не са случайни. Астероида е от особен интерес, защото той е цел на бъдеща мисия на НАСА - "OSIRIS-REХ". Предвижда се, мисията да стартира през 2016 г., след което космическия апарат ще достигне 1999 RQ36 през 2019 год. Там ще прекара общо 505 дни, след което ще събере проби от повърхността (около 60 грама) и ще ги върне обратно на Земята.

"В допълнение на вълнуващите резултати относно Yarkovsky, ниската плътност показва, че 1999 RQ36 вероятно е рехав скален агрегат" казва Джейсън Дворкин - учен от бъдещата мисия. "Това го прави идеална цел за OSIRIS-REХ, която има за цел да събере насипен материал от повърхността."
Увеличаване Това са радарни изображения на 1999 RQ36, направени от антените на "Deep Space Network" на НАСА на 23-ти септември 1999 год. Image credit: NASA/JPL-Caltech

---

• 2458
• 0
• May 27, 2012

---

Коментар