spacebg covers

хъбъл е идентифицирал звезда която е един милион пъти по-ярка от слънцето преди да избухне като с
Мисия: Hubble Space Telescope


Хъбъл е идентифицирал звезда, която е един милион пъти по-ярка от слънцето, преди да избухне като свръхнова през 2005 година. Според досегашните теории за звездната еволюция, звездата не трябва да се саморазруши толкова рано от живота си. "Това може да означава, че имаме коренно погрешни теории за еволюцията на масивните звезди и трябва да съставим нови", казва Aвисей Ян от института на науките Реховот Израел.

Обречената звезда, която има маса около 100 пъти слънцето според теорията не е достатъчно зряла, за да може масивното и ядро да изгори желязо от ядрения синтез. Това е предпоставка за настъпване на ядрена имплозия, която предизвиква взрив на свръхнова.
Експлозията, наречена свръхнова SN 2005gl, се наблюдава в края на спиралната галактика NGC 266 на 5 октомври 2005год. Разглеждането на снимки преди експлозията от архива на Хъбъл, направени през 1997 г., разкриват много ярък точков светлинен източник с абсолютна звездна величина -10.3.

Източникът е бил толкова ярък, че той вероятно е принадлежал към един клас от звезди наричани Светещи Сини Променливи (LBVs). По време на живота си звездите от LBV класа изхвърлят голяма част от нейната маса чрез интензивен звезден вятър. Но това става само до момента, когато желязното ядро експлодира, като предизвиква колапса на свръхновата.

Изключително масивна и светла звезда достигаща 100 слънчеви маси, е Ета Карина в нашата галактика Млечния път, която също се очаква да избухне в свръхнова, преди да е изразходила всичките си запаси от водород. "Тези наблюдения показват, че много детайли от развитието и съдбата на LBVs остава загадка. Ние трябва да продължим да държим под око Ета Карина - тя може да ни изненада за пореден път", казва експерта по супернови Марио Ливио от института Балтимор, Мериленд

"Задълбочените изследвания показват, че поне в някои случаи масивните звезди се взривявят преди да загубят голяма част от водорода, което предполага, че еволюцията на ядрото и обвивката става по-бързо отколкото се смяташе досега, една констатация, която може да изиска преразглеждане на теорията за звездната еволюция ", казва Дъглас Леонард от Сан Диего държавен университет в Калифорния

Една от възможностите е, че 2005gl SN е двойка звезди, които се сливат. Това би предизвикало финални ядрени реакции, които обясняват защо звездата изглежда толкова ярка и еволюира по-бързо от очакваното. "Това също оставя отворен въпроса, че може би има и други механизми за задействане на експлозии на свръхнови", казва Ян. "Може би ни липсва нещо много основно за разбирането защо суперярката звезда избухва без загуба на маса."

Ян съобщава, че наблюдението показва, че само една малка част от масата на звездата е изхвърлена от експлозията. По-голямата част от материала е уловен от свиването на ядрото, което вероятно се е превърнало в черна дупка и очаква да бъде най-малко с 10-15 слънчеви маси.

Ян и Леонард намират архивни снимки на NGC 266 направени през 1997 година. "Беше лесно да се идентифицира защото тя е толкова ярка. Само Хъбъл може ясно да я различи на толкова голямо разстояние".

Екипът след това използва телескоп Кек за да открие суперновата във външната част на галактиката. Направените наблюдения с телескопа през 2007 г. недвусмислено показват, че суперярката звезда е изчезнала. За да се уверят, че новото наблюдение е в съответствие с архивните изображения от 1997, астрономите използват същата Wide Field Planetary Camera 2 на Хъбъл.

Намиране на архивни снимки на звезди, преди да се взривят като свръхнови не е лесна задача. Няколко други кандидати които са избухнали в свръхнови, са наблюдавани от Хъбъл. Единственият друг абсолютно безспорен кандидат е един син Свръхгигант именуван SN 1987A. В неговия случай се е смятало, че преди да избухне звезда някога е била червен свръхгигант, а на по-късен етап от развитието се превръща в син свръхгигант. Това предизвиква значително преработване на теорията за свръхновите. Но ярката звезда, наблюдавана от Ян е твърде масивна за да премине през етапа на червен гигант, затова се изисква ново обяснение, казва той.

Източник: НАСА

  • 2046
  • 0
  • Mar 15, 2012

Коментар
Подобни публикации