Хъбъл е произвел нови изображения на Юпитер
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Увеличаване Хъбъл е направил тези нови карти на Юпитер. Двете снимки са през един оборот на планетата, което разкрива движението на облаците и скоростта на ветровете, както и поведението на някои отчетливи структури, като голямото червено петно. Credit: NASA, ESA

Това е само първият етап от нова програма, целяща съставянето на портрети на външните планети на Слънчевата система.

Събирането на тези снимки, ще помогне да се видят как тези гигантски светове се променят във времето. Наблюденията са предназначени да се обхване по-широк спектър от структури, включително ветрове, облаци, бури и атмосферна химия.

Според учените, всеки път когато се наблюдава Юпитер, се забелязва нещо ново. И този път не е изключение, вижда се рядка вълна на север от екватора и уникална нишковидна структура в в ядрото на голямото червено петно.

Хъбъл е произвел две глобални панорами на Юпитер през едно завъртане на планетата. Това позволява да се опреди с точност скоростта на ветровете. Освен това се вижда, че голямото червено петно продължава да се смалява и да става все по-кръгло. Тази тенденция е от години и се забелязва, че дългата ос се скъсява. За сравнение, в момента тя е с около 240 км по-къса, отколкото е била през 2014 г. Наскоро, астрономите са забелязали, че бурята се свива по-бързо от обичайното, но сегашното измерване е в съответствие с дългосрочната тенденция.

Освен смаляването се вижда, че голямото червено петно става и все по-оранжево, и неговата сърцевина, която обикновено е с по-наситен цвят, сега е по-бледа. На снимките се вижда една необичайна спирала, която обхваща почти цялата ширина на водовъртежа. Тя се завърта за почти 10 часа, което означава, че ветровете в петното се движат с около 150 метра в секунда.

На север от екватора съществува една рядка вълна, която е била забелязана само веднъж, десетилетия по-рано, от Вояджър 2. На новите снимки, вълната е едва видима, но все пак я има на около 16 градуса северна ширина, в район, осеян с циклони и антициклони. Подобни вълни, наречени "бароклинични" понякога се появяват и в земната атмосфера, на местата, където се образуват циклони.

До сега се е смятало, че вълната наблюдавана от Вояджер 2 е била щастлива случайност, но сега, тази случайност се случва отново. Тази структура произхожда от по-дълбок слой, като въздушните маси стават видими, когато се разпространят нагоре, над покриващите ги облаци. Тази идея се подкрепя от разстоянието между гребените на вълните.

В допълнение към Юпитер, учените са наблюдавали също Нептун и Уран. Сатурн ще бъде добавен към серията по-късно. За напред, Хъбъл ще отделя от скъпоценното си време всяка година, за да провежда подобен специален набор от наблюдения на планетите гиганти. Дългосрочната стойност на тази програма наистина е много вълнуваща. Събирането на карти, през интервали от време, ще помогнат да се разберат по-добре не само атмосферите на нашите гигантски планети, но и атмосферите на планетите, които се откриват около други звезди, а също могат да се изяснят и някои неразгадани процеси, които се случват между земната атмосфера и океаните.

---

• 1840
• 0
• Nov 2, 2015

---

Коментар