spacebg covers

Една от най-големите звезди във Вселената


Увеличаване Това е жълтият хипергигант "HR 5171" - най-ярката звезда точно в центъра на изображението. Неговият диаметър е над 1300 пъти този на Слънцето - една от десетте най-големи звезди, открити до момента. Ако бъде поставена на мястото на Слънцето, тази звезда би погълнала всичко до Сатурн, включително. Credit: ESO/Digitized Sky Survey 2

Интерферометърът на "Много Големият Телескоп" разкрива най-голямата известна жълта звезда - "HR 5171 A", която също е една от десетте най-големи звезди открити до момента. Диаметърът на чудовището е повече от 1300 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето. Също така, звездата е част от двойна система, вторият компонент от която е толкова близо, че е в контакт с основната звезда.

Астрономите са се върнали шестдесет години назад, включвайки даже и някои любителски наблюдения и са установили, че този рядък и забележителен обект се променя много бързо във времето. В момента той се разкрива пред нас в един много кратък етап от живота му.

Звездата принадлежи към един рядък клас обекти - жълти хипергиганти. Огромният му диаметър го нарежда в челната десетка на звездите с диаметър 50% по-големи от също така забележителния червен свръхгигант "Бетелгейзе". HR 5171 A е повече от един милион пъти по-ярка от Слънцето.

Най-забележителното обаче е, че звездата притежава много близък партньор. Те са толкова близко една до друга, че практически спътника обикаля в атмосферата на гиганта. Интерферометрията е техника, която съчетава светлината събрана от множество отделни телескопи, тя ефективно може да създаде образ, който би се получил от 140 метров телескоп.

Жълтите свръхгиганти са много редки звезди и до момента са известни само десетина подобни в нашата галактика. Най-известният представител е гигантът "Rho Cassiopeiae". Те са сред най-големите и най-ярките известни звезди и се намират в много кратък етап от живота си, когато са нестабилни и бързо се променят. Поради тази нестабилност, жълтите хипергиганти отделят значителни количества материя, която формира огромен балон около звездата.

Въпреки голямото разстояние - 12 000 светлинни години до него, хипергигантът може да се види с невъоръжено око. Връщайки се назад, през последните 40 години, астрономите са установили, че HR 5171 A непрекъснато расте и в същото време се охлажда. Само още при няколко звезди е уловена подобна драматична промяна на температурата за десетилетия.

Чрез анализиране на данните за промяна на яркостта, както и наблюдения от други обсерватории, астрономите са потвърдили че всъщност обектът представлява засенчваща двойна система, където по-малкият компонент преминава пред и зад по-големия, докато обикаля около него. По малкият спътник извършва една обиколка на всеки 1300 дни. По-малкият спътник е само малко по-горещ, отколкото е температурата на хипергиганта - нагрят е до 5000 градуса по Целзий.

Спътникът всъщност може да окаже голямо влияние върху съдбата на хипергиганта. Например, той може да източи материята от външните слоеве и да промени неговата еволюция. Това ново откритие подчертава значението на изучаването на тези огромни и краткотрайни жълти хипергиганти и също може да осигури средства за разбиране на еволюционните процеси на масивните звезди като цяло.

Увеличаване Хипергигантът и неговия спътник - художествено изображение. Credit: ESO


  • 1227
  • 0
  • Sep 30, 2014

Коментар
Подобни публикации