Една от най-далечните и най-малки галактики във Вселената
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Увеличаване Това е клъстерът от галактики "Abell 2744" и той е толкова масивен, че неговата мощна гравитация пречупва светлината идваща от галактиките разположени далеч зад него, което прави тези иначе невидими фонови обекти да изглеждат по-големи и по-ярки. Image Credit: NASA, J. Lotz, (STScI)

Хъбъл е надникнал през една гигантска космическа лупа и резултатът е, че е видял една малка и бледа галактика. Тя също е една и от най-далечните изобщо наблюдавани. Малкият обект се оценява на повече от 13 милиарда светлинни години разстояние от нас и предлага един поглед назад, към най-ранните години от формирането на Вселената. Това всъщност може да бъде само върхът на айсберга.

Галактиката е пример за основното население от изключително малки и бледи обекти, които са съществували около 500 милиона години след Големия взрив. Обектът е открит благодарение на програмата "Frontier Fields", която съчетава амбициозни тригодишни усилия на Хъбъл съвместно със Спицер и Чандра. Тези обсерватории са сондирали ранната Вселена чрез изучаване на големи галактични купове, които създават ефектът на гравитационната леща.

Новото откритие е направено с помощта на клъстера от галактики "Abell 2744", който се нарича също "Клъстера на Пандора". Тази структура така изкривява и концентрира светлината, че произвежда три образа на една и съща галактика. На всеки образ, галактиката се появява 10 пъти по-голяма и по-ярка, отколкото би изглеждала без клъстера.

Размерът на галактиката е само 850 светлинни години или тя е 500 пъти по-малка от Млечния път. Оценките са, че съдържа само 40 милиона слънца. Звездообразуването в нея е около една звезда на всеки три години, докато в Млечния път се формира приблизително една звезда годишно. Обаче, заради ниската си маса и размери, последния показател всъщност означава че тя е бързо развиваща се и ефективно формираща звезди.

Астрономите смятат, че най-ранните галактики вероятно са били малки купчини материята, които са започнали да формират звезди, но все още не са разполагали със своя определена структура. Възможно е, Хъбъл да е открил точно такъв обект, защото вече наблюдаваните галактики в тази епоха са значително по-големи. Откритието на обекта е много важно, защото той разказва за ерата на рейонизацията. Това е една епоха, започнала около 200 милиона години след големия взрив и завършила един милиард години след него, когато всеобщата мъгла от водород е станала прозрачна за светлината. Астрономите смятат, че в началото Вселената е била изпълнена точно с такива малки и бледи галактики които са осигурили нужната енергия за процеса. Наблюдаваните по-големи и по-ярки галактики сред тях са значително по-редки и тяхното лъчение е недостатъчно за да нагреят водорода, който се е охладил веднага след големия взрив.

---

• 2085
• 0
• Oct 21, 2014

---

Коментар