УвеличаванеТези три панела показват различни компоненти на космическия фон в близката инфрачервена светлина наблюдавана от Хъбъл. Най в ляво е мозайка от изображения, заснети в продължение на 10-годишен период. Когато всички звезди и галактики са маскирани, фоновите сигнали могат да бъдат изолирани, както се вижда на втория и третия панел. Техния анализ предоставя информация за галактическото население съществувало в най-ранните епохи от съществуването на Вселената. Credit: NASA, ESA
Астрономите са направили най-точния до момента статистически анализ на най-ранните галактики, съществували в периода около 500 милиона години след Големия взрив.
Данните са от Хъбъл и новия анализ разкриват броя на малките първични галактики в ранната Вселена. Изследователите заключват, че в тази ера съществуват почти десет пъти повече галактики, отколкото са установени от предишните проучвания от Хъбъл.
Тази епоха е известна като "епохата на рейонизация". Тогава се случва нещо феноменално, започва най-първото звездообразуване. Радиацията от тези най-първи звезди е йонизирала почти всичкия водород във Вселената, произведен от Големия взрив.
Да надникнеш в тази далечна епоха наистина е предела на Хъбъл, но телескопът все пак е успял. Получените данни са в оптичния и инфрачервения диапазон. Фотоните в инфрачервения спектър идват директно от най-далечните звезди и галактики.
Проучването на дълбокото небе е част от по-голямата кампания на Хъбъл и за да се направи откритието, учените са се вгледали по-внимателно в това, което се нарича "празни пиксели" или пикселите между галактиките и звездите. Тези точки съдържат само шум, който обаче също може да се анализира, като се определят вариациите на един пиксел спрямо друг. Получените амплитуди са издайническите подписи на галактиките или за съществуването но население от много бледи обекти. Този сигнал не се наблюдава в оптичния диапазон, само в инфрачервения, което е потвърждение, че сигналът е от ранните времена във Вселената.
Предположенията са, че тези първични галактики са много различни от добре дефинираните спирални и елиптични галактики в днешната Вселена. Те са съставени от дифузно разпръснати гигантски звезди. Истинската природа обаче, ще се уточни след старта на новия телескоп "Джейм Уеб" през 2018 год.
За момента, учените не могат да направят нищо друго, освен да се опитат да уловят сигналите от тези галактики и в рентгенови лъчи, посредством Чандра. Теоретично, астрофизиците смятат, че най-ранните звезди избухват изключително бързо, защото те са изключително масивни. Множеството свръхнови ще образуват и голям брой черни дупки, които ще са мощни рентгенови източници, точно които емисии учените ще се опитат да уловят.
Увеличаване Тази снимка от Хъбъл показва разпадащото се ядро на кометата "Comet 332P". Наблюденията предста...
Увеличаване Хъбъл е фотографирал грандиозен наниз от перли, усукани като тирбушон около ядрата на две масивни галактики....
Това изображение от Хъбъл, показва разпределението на тъмната материя в центъра на гигантския галактичен куп Abell 1689,...
Увеличаване Това е една смалена част на мозайка от 414 фотографии на Андромеда, направени от Хъбъл. За пълния облик на п...
Увеличаване Това художествено изображение показва звездата и двете интересни планети преминаващи пред нея. Science Cr...
Астрономите откриха пета луна на Плутон! Голямата новина днес - екип от астрономи с помощта на космическия телескоп "...
Увеличаване Тази компютърна симулация показва свръхмасивна черна дупка в центъра на галактиката. Черният регион представ...
Увеличаване Това е свръх масивния клъстер от галактики "MACS J0416.1-2403", наблюдаван от Хъбъл. Тази тежка ст...
За да отпразнуват 21-годишнината от изстрелването на космическия телескоп "Хъбъл", астрономите работещи с него от инстит...