spacebg covers

звездата е известна с незаслуженото си и скромно име дадена и от най-великия астроном на всички вр
Мисия: Hubble Space Telescope


Звездата е известна с незаслуженото си и скромно име, дадена и от най-великия астроном на всички времена - Едуин Хъбъл - променлива "Едно" или V1. Така V1 живее в отдалечените райони на съседната галактика Андромеда. В подобни райони на нашата галактика се помещава и нашето Слънце. Но в началото на 1900-те, повечето астрономи считат Млечния път за единствения "остров" или съвкупност от звезди и извън неговите граници не съществува нищо. Андромеда е била описана само като едно много бледо с размити граници петно от светлина, което тогавашните астрономи наричат "спирална мъглявина".
Изображение от Хъбъл на галактиката Андромеда и променливата звезда V1 в нея.

Видео

Въпреки, че Вселената е изпълнена с милиарди и милиарди звезди, откритието на една единствена променлива звезда през 1923 г. променя хода на съвременната астрономия.

Тази картина се променя, когато Едуин Хъбъл открива въпросната звезда в Андромеда, която всъщност за него е като сигнален фар и той я кръщава V1, която е специален клас променлива - Цефеида. Този специален вид звезди вече са се доказали като надежден маркер за разстояния в рамките на нашата галактика.

Звездата казва на Хъбъл, че Андромеда е извън нашата галактика. Така тя прави Вселената много по-голямо място, за голямо изумление на астрономи като Харлоу Шапли, които вярват че размитите мъглявини са част от нашия Млечен път.

Близо 90 години по-късно, V1 отново е в центъра на вниманието. Астрономите наблюдават звездата още веднъж със съименника на Хъбъл - орбиталния телескоп "Хъбъл", което е по-скоро символичен почит на делото на легендарния астроном.

Астрономите наблюдат V1 в продължение на шест месеца за да изследват пиковете и падовете на светлинната крива на звездата. "V1 е най-важната звезда в историята на космологията", казва астрономът Дейв Soderblom който предложи наблюденията на V1. "Това е повратна точка при откритието, че Вселената е доказано по-голяма и е изпълнена с галактики. Мисля, че би било хубаво за телескопа "Хъбъл" да погледне тази специална звезда открита от човека Хъбъл."

Но се оказва, че това наблюдение не е просто церемониално кимване в чест на извесния астроном. Наблюденията на Хъбъл са представени на пресконференция на 23 май на Американска астрономическа среща в Бостън. Десет любители астрономи от цял свят, са направили 214 наблюдения на V1 между юли и декември 2010год. Те са получили четири цикъла, всеки от които е с продължителност повече от 31 дни. Тези графики позволяват на екипа на "Хъбъл" да наблюдава звездата в моментите когато тя е най-бледа и когато е най-ярка за да изслездват момента в който тя сменя своите фази.

Подобни наблюдения са все още трудни, защото "Яркостта на звездата постепенно спада, след което последва рязък скок, така че ако не улучим с един или два дни, можем да пропуснем момента", обяснява Mutchler. Въпреки това астрономите използват мощния инструмент - широко-полевата камера трето поколение за да я наблюдава четири пъти през декември 2010 и януари 2011 година.

"Телескопът Хъбъл видя много повече и много по-бледи звезди в тази област от Едуин Хъбъл и много от тях са някакъв вид променливи", казва Mutchler. "Техните мигания кара галактиката да изглежда жива. Звездите изглеждат като песъчинки и много от тях никога не са виждани преди." Астрономите знаят че това наблюдение със сигурност ще допринесе нещо за развитието на науката ако не сега, то след време, но удивителното е следното: какво би казал Хъбъл ако е знаел че почти 100 години по-късно, напредъка в технологиите ще позволи на любители астрономи за извършат подобни наблюдения на V1 с малки телескопи от задните си дворове, които Хъбъл е извършил с най-добрия телескоп за времето си? Или Хъбъл някога дали е мечтал, че космически телескоп, който носи името му ще продължи делото му за определяне точната стойност на разширяването на Вселената?

Източник: hubblesite

  • 2052
  • 0
  • Mar 16, 2012

Коментар
Подобни публикации