Увеличаване На това изображение от новаторския инструмент, затъмнената сфера е самата звезда, всичко останало е изтичаща от нея материя, която се наблюдава за първи път от астрономите. Credit: ESO
"Много Големият Телескоп" е направил най-детайлните изображения на хипергигантът "VY Canis Majoris". Тези наблюдения показват как частици прах с неочаквано голям размер, натрупани около звездата, позволяват тя да губи огромно количество маса. Този процес, е само началото на подготовката на звездата, към нейния окончателен взрив като свръхнова.
"VY Canis Majoris" е звездният "Голиат", това е червен хипергигант, една от най-големите известни звезди в Млечния път. Тя е с маса 30-40 пъти масата на Слънцето и е 300 000 пъти по-ярка. В сегашното си състояние, звездата ще обхване орбитата на Юпитер, но тя постоянно се разширява неимоверно, защото навлиза в крайните етапи на живота си.
Новите наблюдения с инструмента "SPHERE", който позволява да се видят структури много близо до ярки източници на светлина, ясно показва как ярката светлина на звездата осветява облаци от материал, които я заобикалят. С негова помощ дори се наблюдава поляризацията на светлината от този материал. Тези измервания са от ключово значение за откриването на неуловимите свойства на прахта.
Внимателният анализ показва, че прахта се състои от сравнително големи частици с размери 0,5 микрометра, което може да изглежда малко, но те са около 50 пъти по-големи от праха, наблюдавана в междузвездното пространство.
По време на своята експанзия, масивните звезди изхвърлят големи количества материал в космоса. За сравнение "VY Canis Majoris" изхвърля материя около 30 пъти масата на Земята годишно, под формата на прах и газ. Този облак от материал се изтласква навън и когато звездата експлодира, част от него се унищожава, но по-голямата част се издухва в междузвездното пространство. Този материал след това се използва за създаването на нови звезди и планети.
До момента, загадката е била, как материалът в горните атмосфери на тези гигантски звезди се отблъсква в космоса преди експлозията. Най-вероятно виновникът винаги е била интензивната радиация и по-специално, налягането, което оказва. Тъй като това налягане е много слабо, процесът разчита на големи зърна, които осигуряват по-широка площ, за да се постигне необходимото отражение на светлината.
Масивните звезди живеят кратко и когато достигнат своите крайни дни, изведнъж губят много маса. До момента, този процес е обясняван само от теориите, но сега за първи път са открити големи прахови зърна около хитергигант. Те са достатъчно големи, за да се отблъснат от интензивната радиация, което обяснява бързото изтичане на материя от звездата.
Увеличаване Това са всички кометни ядра, посетени от космически кораби. Предстои нещо уникално - за първи път в истор...
Увеличаване Тази диаграма показва приближаването и срещата на кометата с Марс. Този космически снаряд освен че пада от в...
Увеличаване Нов 3-д модел на мъглявината "Хомункулус" разкрива издатини, ровове, дупки и неравности в емисиите...
Увеличаване Художествено представяне на интересната система. Credit: ESO/L. Calçada Най-модерният радио телеск...
Увеличаване Това подробно изображение показва централните части на близката активна галактика "NGC 1433". Само...
Увеличаване Гигантската елиптична галактика "Месие 87". Credit: Chris Mihos Нови наблюдения с "Много...
Увеличаване Това художествено изображение показва екзопланетата "51 Pegasi b" обикаляща около своята звезда. С...
Увеличаване Първата по рода си синоптична карта на най-близкото до нас кафяво джудже. Забелязват се няколко тъмни и свет...
Едно свръх бързо радиоизбухване е преминало почти безпрепятствено през ореола на друга галактика. Това означава, че плът...