Мощен изблик на близко червено джудже
Мисия: Swift - Gamma-Ray Burst Mission

---

Увеличаване "DG CVN" е двоична звездна система, състояща се от две червени джуджета. Това е художествена интерпретация на мощното избухване настъпило на повърхността на една от звездите, наблюдавано от "Swift". Image Credit: NASA's Goddard Space Flight Center

На 23 април, 2014 год, космическият телескоп "Swift" е регистрирал най-силният, най-горещия и най-дълготрайния звезден залп виждан някога. Катаклизмът се е случил на близко до нас червено джудже и той е повече от 10 000 пъти по-мощен от най-голямото регистрирано слънчево изригване.

Засичането на мощни изригвания на червени джуджета не е нещо необичайно. Но те продължават не повече от ден и са далеч по-слаби от наблюдаваното. Сега, според астрономите става въпрос за много сложен случай, защото по време на максимума, изригването е постигнало температура 200 милиона градуса по Целзий! Това е повече от 12 пъти по-горещо от центъра на Слънцето.

"Суперизбухването" се случва на една от звездите, в близката двоична система "DG Canum Venaticorum" или "DG CVN", която е разположена на около 60 светлинни години от нас. Двете звезди там са червени джуджета с маси и размери около една трета от нашето Слънце. Те се обикалят на разстояние около три пъти разстоянието Земя-Слънце, което е твърде близо за да може "Swift" да определи коя звезда е избухнала.

Тази система е слабо проучена и до момента се е смятала за доста спокойна. Никой не е имал представа на какво е способна, до момента.

Повечето от звездите разположени в радиус до около 100 светлинни години от нас са на възраст колкото е Слънцето или на средна възраст. Но през този обем, астрономите са открили, че в момента преминават около хиляда млади червени джуджета, родени някъде в галактиката. Това предоставя възможността, да се изучат тези млади и малки звезди. Смята се, че "DG CVN" е родена преди около 30 милиона години, което е по-малко от 0,7% от възрастта на Слънчевата система.

На тези звезди, избухванията настъпват по същите причини, както на Слънцето. Виновник са активните региони, където магнитните полета се усукват и изкривяват. Това преплитане на полетата позволява да се натрупва енергия, която в крайна сметка дестабилизира областите и все някога настъпва нейното взривно освобождаване в космоса. Този изблик излъчва радиация в радиовълни, ултравиолетови и рентгенови дължини.

Точно това се случва на 23 април, само че на друга звезда. За около три минути след първоначалния рентгенов сигнал, яркостта на суперизбухването засенчва светлината и от двете звезди взети заедно. Най-големите Слънчеви експлозии са класифицирани като извънредни, или "X клас" изригвания, което е на базата на тяхното рентгеново излъчване. Най-голямото изригване на нашата звезда е било през ноември 2003 г. и е класирано като "X-45". Пламъкът от "DG CVN", ако се гледа от една планета на същото разстояние каквото е между земята и Слънцето, щеше да е около 10 000 пъти по-голям от тази стойност, с рейтинг от около "X-100 000"

Но три часа след първоначалния изблик настъпва още един подобен изблик. Тези първи две експлозии могат да бъдат пример за свързани взривове, които често се наблюдават на повърхността на Слънцето. През следващите 11 дни "Swift" регистрира още много последователно слаби взривове там. Това представляват нещо като вторични трусове след голямо земетресение. Чак след 20-тия ден звездата се успокоява и се връща към нормалните нива на радиация.

Как може една звезда с размери само една трета от размера на Слънцето произвежда такива гигантски изригвания? Ключовият фактор е бързото околоостно въртене, което усилва магнитните полета. Една обиколка около оста си, звездата в "DG CVN" извършва за около ден, което е около 30 пъти по-бързо от нашето Слънце. Слънцето също се е въртяло много по-бързо в своята младост и също може да е било доста по-буйно отколкото е сега.

Астрономите анализират данните от изригванията и се опитват да ги съчетаят с подобни данни от други звезди. Те подозират, че системата вероятно се отличава с множество по-малки, но по-чести избухвания и планират да наблюдават какво се случва там по-често за в бъдеще и най-вече с помощта на "Swift", който е специално проектиран да реагира почти мигновено, когато някое енергийно събитие във Вселената изведнъж се появи на небето.

---

• ЧервениДжуджета

• 2688
• 0
• Oct 7, 2014

---

Коментар