Увеличаване Главният панел показва галактиката "Водовъртеж" и нейния по-малък сателит, фотографирани от Хъбъл. Притурката в дясно е от Чандра при която рентгеновите данни са в синьо. Изследователите са установили чифт дъги в рентгеновото излъчване в близост до центъра на галактиката, които се тълкуват като два неотдавнашни мощни изблика на централната свръхмасивна черна дупка. Image credit: X-ray: NASA/CXC/Univ of Texas/E.Schlegel et al; Optical: NASA/STScI
Рентгеновата обсерватория "Чандра" е открила доказателства за мощни взривове, произхождащи от близка свръхмасивна черна дупка.
Дупката е разположена в центъра на близката галактика "NGC 5195", която всъщност представлява сателит на голямата спирална галактика "NGC 5194", известна също като "Водовъртеж" и която е разположена на около 26 милиона светлинни години от Земята.
Нещото, което е открила Чандра са две дъги от нажежен газ. Тези структури са предизвикани от два рентгенови изблика, произхождащи от центъра на "NGC 5195". Астрономите смятат, че това са два мощни вторични взрива настъпили след като черната дупка е погълнала материя от галактиката. Най-вероятно, тази активност е оказала огромна влияние върху космическия пейзаж там.
Наблюденията показват, че горещото рентгеново излъчване помита водорода заобикалящ центъра на галактиката. Това е ясен случай, когато свръхмасивната черна дупка засяга процесите в приемащата я галактика и това се нарича "обратна връзка".
Благодарение на обратната връзка, рентгеновите лъчи са разбъркали достатъчно материала за да се предизвика образуването на много нови звезди. Според теориите, точно обратната връзка предотвратява възможността галактиките да стават прекалено големи, но в същото време, тя може да бъде отговорна за появата на нови звезди. Това показва, че черните дупки могат и да създават, а не само унищожават.
Астрономите смятат, че изблиците от свръхмасивната черна дупка в "NGC 5195" може да са били предизвикани от взаимодействието на тази малка галактика със своя голям спирален спътник, причинявайки газа да се пренасочва в посока на черната дупка. Енергията, генерирана от тази компресия ще произведе изблици. Екипът смята, че ще отнеме от един до три милиона години, вътрешната дъга да достигне сегашната си позиция и от три до шест милиона години за външната.
Дъгите също са разположени извън регионите където се наблюдава бърз отлив или ветрове от други активни свръхмасивни черни дупки в други галактики но тук се виждат много по-големи кухини и нишки в горещия газ. Те могат да представляват рядка гледка към междинен етап от процеса на обратната връзка, който оперира между междузвездния газ и черната дупка.
Екип от учени изучаващи клъстера от галактики "Abell 2744", по прякор известен още като клъстера на "Пандора", са сглоби...
VV 340, също е известна и като Arp 302, представлява пример за две сблъскващи се галактики, наблюдавани в ранните етапи...
Астрономите с помощта на рентгеновата обсерватория "Чандра" откриха първата двойка свръхмасивни черни дупки, които се на...
Наблюдения с космическите телескопи Чандра, Swift, Rossi, Ферми на НАСА, и XMM-Нютон на ЕКА, показват, че бавно въртящит...
Чандра изследва мъглявината "Карина". Космическата обсерватория е открила, че мъглявината гъмжи от масивни и млади звезд...
Това красиво съставно изображение изобразява експлозия на свръхновата N49 в Големия Магеланов Облак. Новите продължителн...
Това изображение показва ефектите от гигантска черна дупка, която има движеща се ос на въртене причинявайки издухване на...
Увеличаване Credit: NASA/CXC/PSU Чандра е направила дълбоки експозиции на два близки до нас пулсара. Получените данни...
Рентгеновата обсерватория "Чандра" изследва пулсарът "Вела". Вела е неутронна звезда, отстояща на около 1000 светлин...