spacebg covers

Откриха пет близнака на Ета Карина
Мисия: Hubble Space Telescope


Увеличаване Това са петте кандидата за близнаци на ЕТА Карина. Горе са инфрачервените снимки от Спицер, долу са видими изображения от Хъбъл. Чрез сравняването на тези данни, астрономите са стигнали до извода че това са точни копия на Ета Карина - масивни звезди, наскоро изхвърлили огромни количества газ и прах. Credit: NASA, ESA


Ета Карина е най-ярката и масивна звездна система в радиус от 10 000 светлинни години от нас. Тя е известна с огромното изригване в средата на 19-ти век, когато е изхвърлила в космоса материя тежаща най-малко 10 пъти масата на Слънцето. Огромния воал на тази разширяваща се маса все още се вижда и това е единствената структура от този род известна в нашата галактика. Но сега, проучването на архивни данни от Спицер и Хъбъл е довело до откритието на още пет подобни обекта в други галактики.

Най-масивните звезди са редки но те оказват огромно влияние върху химическата и физическата еволюция на галактиките. Характерното за тях е, че за много кратки периоди произвеждат и изхвърлят в космоса огромни количества химични елементи, които са от жизненоважно значение за образуването на планетите и зараждането на живота.

Ета Карина се намира на около 7500 светлинни години от нас и нейната действителна яркост е около 5 милиона пъти по-голяма от яркостта на Слънцето. Тя всъщтност се състои от две масивни звезди, които обикалят една около друга за 5.5 години. Астрономите смятат, че по-масивната звезда е с маса около 90 пъти масата на Слънцето а по-малкия спътник тежи около 30 слънчеви маси.

По същество, това е една от най-близките лаборатории предоставящи възможността да се изучават тежки звезди. Ета Карина е изригнала също през 1840 год. като тогава е отделила огромен облак от прах. Но за да се разбере истинската природа на изригването и дали това е нормален процес при еволюцията на масивните звезди, трябват още допълнителни примери. Трудността идва от там, че този етап от развитието на и без това много редките масивни звезди е много кратък и откриването на втори такъв обект наподобява търсенето на игла в купа сено.

Сега едно ново проучване е идентифицирало не един а цели пет близнака на Ета Карина. Праховите облаци изхвърлени от звездите поглъщат видимата и ултравиолетовата светлина. Но тази радиация нагрява праховите частици и постепенно облакът светва в инфрачервения спектър. Комбинацията между Спицер и Хъбъл е способна да идентифицира специфичния светлинен подпис на праховите облаци. Освен това, сравнявайки тези емисии с тези на Ета Карина, астрономите могат да измерят колко точно е изхвърлената прах от новите обекти.

Проучването е доста продължително, но през миналата година, екипът е установил два кандидата в галактиката M83, отдалечена на 15 милиона светлинни години от нас, както и по един в галактиките "NGC 6946", "M101" и "M51", разположени между 18 милиона и 26 милиона светлина години. Тези пет обекта дублират оптичните и инфрачервените свойства на Ета Карина, което показва, че всеки от тях най-вероятно съдържа масивна звезда, забулена в наскоро изхвърлен прахов облак тежащ от 5 до 10 слънчеви маси.

Бъдещето проучване ще позволи на астрономите, да определят по-точно техните физически свойства, като новостроящия се космически телескоп "Джеймс Уеб" ще бъде оборудван с идеален инструмент за изучаването на тези обекти. Това е "Mid-Infrared Instrument" (MIRI), който е с 10 пъти по-голяма ъглова резолюцията от подобния инструмент на борда на Спицер и е най-чувствителен във вълните с дължина, където близнаците на "ЕТА Карина" най-ярко светят.

Увеличаване Хъбъл е направил впечатляваща снимка на новозараждаща се звезда.

Това е поредната вноска за науката от този велик телескоп. В центъра на изображението е поместена частично затъмнената прото-звезда, от която подобно на два меча изхождат двойка струи. Околния газ и прах бавно кръжи около звездата, като все повече стеснява орбитата си и в крайна сметка попада върху нея. Когато материалът се прегрее, атомите губят своите електрони и по този начин стават подвластни на въртящото се магнитно поле. Ефектът е, че част от йонизираната материя се изстрелва отново навън през магнитните полюси, формирайки двойката струи. По тази си характеристика, протозвездата много прилича на хранеща се неутронна звезда или черна дупка но докато тези обекти изстрелват струи с почти светлинна скорост материята която изтича тук по този начин в пространството се движи само със скромните 150 000 км в час. Това е по-малко от скоростта на средно бърза комета, дори е само три пъти по-бързо от Вояжер 2 - най бързия до момента космически кораб, строен от човечеството. Фотографирания обект е "Herbig-Haro 24" или "HH 24" за по-кратко.


  • 1209
  • 0
  • Jan 11, 2016

Коментар
Подобни публикации