повърхността на веста не е чак толкова древна известно е че повърхностите
Мисия: Dawn - изследване на Веста и Церера

---

Повърхността на Веста не е чак толкова древна.

Известно е, че повърхностите на безатмосферните тела в слънчевата система, като Меркурий, Луната, астероидите и др. постоянно се бомбандират от малки тела (метеорити и малки астероиди), които постоянно променят техния външен облик. Веста също не прави изключение. Сега космическия кораб "Dawn" е установил, че богати на въглерод астероиди частично са потъмнили повърхността на Веста през дългия период от историята на астероида.
Увеличаване Свежите лъчи изхождащи от кратера "Canuleia" бързо избледняват и изчезват в обичайния за Веста пейзаж. Това би било нормално, ако материала изхвърлен от безименния кратер, който е с приблизително същите размери (около 10 км) в горната част на снимката, не беше толкова тъмен и изглеждащ геологично много стар. От анализа на подобни изображения учените са достигнали до извода, че по някакви причини, най-вероятно въздействия от астероиди, почвата на Веста се е замърсила с донесения материал. Резултата е микс между запазени изглеждащи светли древни слоеве оригинални за астероида, които са доказани с научните инструменти, и области замърсени с графит, хидратирали и др. минерали, които са чужди за астероида. Image credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/PSI/Brown



Почвите на Луната и астероидите са засегнати от глобално космическо въздействие. Резултата от това е натрупване на малки частици съдържащи желязо, които най-общо заглаждат рехавия най-външен слой (реголит). Но камерите и спектрометъра на Dawn показаха, че на Веста тези частици отсъстват и протопланетата като цяло е останала светла и чиста.

Независимо от това, там се забелязва че ярките лъчи изхождащи от най-младите кратери бързо избледняват и изчезват в фона на почвата. Учените знаят, че честите малки въздействия непрекъснато разбъркват реголита или разбиват свежите скали на по-малки парчета. Веста се отличава с необичайно стръмен релеф в сравнение с другите големи органи във вътрешната част на Слънчевата система. Това води до формирането на множество свлачища, които допълнително разбъркват повърхностните материали.

Ранните изображения показват контрастиращи светли и тъмни области по повърхността на астероида. Наблюдаваната отчетлива разлика между тези светли и тъмни материали е неочаквана.

Учените предполагат, че светлия материал е оригинален за Веста или той се е формирал заедно с него. Тъмния материал може да е дошъл от въздействията, които са предизвикали топене и потъмняване на основните скали или от отдавна затихнал вулканизъм. Но анализа на данните показа, че разпределението на тъмния реголит е широко разпространен и се среща най-вече под формата на малки петна и дифузни депозити, които изглежда нямат връзка с конкретната геология за всеки район. По-нататък, учените са установили че потъмняването се причинява от богати на въглерод метеорити които са попадали върху повърхността. Тези метеорити също се смята, че са депозирали хидратираните минерали през историята на астероида.

Оценките са, че за да получим наблюдаваното потъмняване, Веста трябва да е бил бомбандират с около 300 тъмни метеорита с диаметър между 1 и 10 км през последните 3,5 милиарда години. Това би било достатъчно, за да се формират смесени слоеве с дебелина от 1 до 2 метра.

Учените казват, че това постоянно замърсяване с материал роден в други краища на Слънчевата система е драматичен пример за общия процес, който променя облика на телата. Най-вероятно необходимите за живота съставки на Земята - органичните вещества и водата са донесени по същия начин.

Източник: НАСА
Увеличаване Това е ръба на кратера "Марша". Огромния контраст между яркостите на светлия и тъмен материал е най-високия наблюдаван при всички скалисти тела в слънчевата система. Dawn е доказал, че потъмняването не се дължи на същия процес, който е предизвикал същия ефект на Луната и другите астероиди. Тъмния материал е формиран другаде и е попаднал върху Веста, когато богати на въглерод-космически скали са катастрофирали върху повърхността му. Откритието също отхвърля по-ранната теория, че тъмните зони са формирани от древен вулканизъм. Изображението обхваща регион с площ 250 кв. км. Марша се намира северното полукълбо на астероида. Credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA/LPI/ASU

---

• 2234
• 0
• Nov 2, 2012

---

Коментар