рентгеновата обсерватория -чандра- изследва пулсарът -вела-
Мисия: Chandra X-ray Space Observatory

---

Рентгеновата обсерватория "Чандра" изследва пулсарът "Вела".

Вела е неутронна звезда, отстояща на около 1000 светлинни години от Земята. Нейния диаметър е 12 мили и се завърта около оста си само за 89 милисекунди. Това е по-бързо от перката на хеликоптер.

Това свръх плътно тяло, непрекъснато излива в космоса двойка струи от заредени частици достигащи скорости до около 70% от скоростта на светлината. Понеже звездата се върти, тези струи непрекъснато пресичат нашия поглед причинявайки периодични пулсации. Но наблюденията на струите до септември 2010 г., пораждат съмненията, че пулсарът бавно се клатушка подобно на пумпал или притежава прецесия. Периодът на тази прецесия е около 120 дни.
Увеличаване Пулсарът "Вела" фотографиран в рентгенови лъчи от Чандра. NASA/CXC/Univ of Toronto/M.Durant et al



Една възможна причина за прецесията е, че въртящата се неутронна звезда е леко изкривена или тя не е съвършена сфера. Това изкривяване може да бъде причинена от комбинираното действие на бързото въртене и взаимодействието на суперфлуидното ядро с мантията на пулсара.

Отклонението от съвършената сфера може да се равнява само с около едно на 100 милиона, но неутронните звезди са толкова плътни, че дори и малко изкривяване като това ще има голям ефект.

Ако прецесията на Вела се потвърди, това ще бъде първото установено подобно движение на неутронна звезда. За сега формата и движението на струята от Вела наподобява въртяща се спирала - форма която се обяснява само с прецесия.

Въз основа рентгеновите данни от Чандра е съставен филм. Това всъщност е вторият филм от телескопа, в който главен герой е Вела. Първият е издаден през 2003 г., който съдържа кратки, неравномерно разположени пропуски. Заради това, промените в струите са по-слабо изразени и не показват прецесия. Въпреки това, множеството големи обсерватории по света твърдят, че пулсарът може да притежава прецесия.

Изучаването на Вела е важно, защото струите от него достигащи 0.7 светлинни години наподобяват струите отделяни от свръхмасивните черни дупки в ядрата на галактиките, но в много по-малък мащаб. Тъй като Вела се променя само за няколко месеца и е сравнително близо до нас, той може да се изучава в големи подробности за разлика струите от черните дупки, които се променят за много по-дълги сроковете.

Ако прецесия се потвърди и Вела наистина се окаже изкривена неутронна звезда, тогава тя трябва да бъде постоянен източник на гравитационни вълни, които ще бъдат основна цел за следващото поколение детектори на тези вълни, които от своя страна ще потвърдят общата теория на относителността на Айнщайн.
Увеличаване Общ изглед на останката от супернова в която се помещава неутронната звезда. Вздривът се е случил преди 10 000 години, а образувалия се пулсар е ограден с червен квадрат. NASA/CXC/Univ of Toronto/M.Durant et al

---

• 2360
• 0
• Jan 9, 2013

---

Коментар