Увеличаване Кометата "ISON" се приближава от долния десен ъгъл и излита далеч в космоса, като става все по-бледа и мъглява. Далеч от Слънцето тя повече прилича на размито петно прах, отколкото ярък обект, както се очакваше ако ядрото беше живо. Image Credit: ESA/NASA/SOHO/SDO/GSFC
Кометата направи най-близкия си подход около Слънцето на 28-ми ноември, но учените продължават да работят за да разберат какво всъщност се случи с нея. Вече няма съмнение, че кометата е понижила размера си значително, но никой не знае колко.
Най-напред, кометата се наблюдава от двойката слънчеви обсерватории "STEREO" и старата но може би най-великата слънчева мисия - "SOHO". Тези апарати са обурудвани със специални инструменти, "коронографи", които блокират не само Слънцето, но и значително разстояние около него, с цел по-доброто наблюдение на короната. Това означава, че когато кометата навлезе в техния тъмен център, те не могат да я наблюдават.
През този период, учените очакваха, ядрото да се появи в образа на "Solar Dynamics Observatory" (СДО), която наблюдава пряко слънчевия диск. Проблемът е, че има един период от няколко часа, в който кометата не се наблюдава от нито един инструмент. За това, цялата научна общност с трепет очакваше появата на ядрото в зрителното поле на СДО. Но за жалост това не се случи. Всъщност, ядрото преди да изчезне от STEREO и SOHO няколко пъти показа признаци на разпадане - леко, но рязко увеличаване на яркостта, което най-вероятно се дължи на отчупване на отломки. За това, когато ISON не се появи в данните от СДО, почти всички я отписаха.
Но след това, нещо се появява отново в коронографите на SOHO и STEREO, и дори както се очаква обектът е доста по-ярък, но избледнява драстично и почти изчезва когато е далеч от Слънцето.
Сега никой не знае какво е това. Може да е петно от прах останало от бившата комета. Не е изключено и да е малка топка от оригиналното ядро, останала все още непокътната. За да се провери последното, трябва някакъв инструмент да наблюдава обекта внимателно и да провери как се променя яркостта във времето. Този инструмент е космическият телескоп "Хъбъл", който ще осъществи наблюдения по-късно този месец. Тогава ще се реши окончателно съдбата на кометата.
Тази комета успя да мобилизира цяла армия от изследователи - почти всички големи обсерватории по света я наблюдаваха в продължение на една година. Към тях се присъединиха една от най-големите групи кометни наблюдатели на всички времена, които генерираха огромен масив от статистически данни осигуряващ база за проучване години напред, Броят на базираните в космоса, наземни и аматьорски наблюдения беше безпрецедентен - цели дванадесет космически актива на НАСА се включиха в кампанията. Но независимо от това, ISON лично мен ме разочарова. Някак си, загина на тъмно, нито учените получиха яркият си разпад, или важните спектри, нито ние получихме ярката комета на небето, която можехме да видим рано сутринта...
Увеличаване Червената супергигантска звезда Бетелгейзе, е подложена на безпрецедентно затъмняване. Това е подробен...
Увеличаване Това е най-доброто изображение на червения гигант "L2 Puppis" и неговият космически другар. VLT за...
Увеличаване Тази илюстрация показва как светлината идваща от повърхността на силно намагнетизирана неутронна звезда (...
Увеличаване Credit: ESO "Много Големия Телескоп" в Чили е направил този атрактивен образ на планетарната мъ...
Увеличаване Картографирането е резултат от ново проучване с "Много големия телескоп за проучвания" (VST) на...
Увеличаване Сузуки е картографирал слабото рентгеново излъчване в осем различни направления в галактичния куп "Перс...
Увеличаване Различните пътища на развитие на дадена галактика. В средата е показана т.нар. „зелена долина“,...
Увеличаване Художествено представяне на интересната система. Credit: ESO/L. Calçada Най-модерният радио телеск...
Увеличаване Това изображение проследява живота на подобна на слънцето звезда. От ляво е протооблака от който се е формир...