ALMA открива огромни залежи от прах в останка от свръхнова

---

Увеличаване Това е останка от свръхновата "SN 1987A". Данните от ALMA са в червено и показват новообразуваната прах в центъра. Видяното от Хъбъл е в зелено, а от Чандра в синьо. Тези два телескопа показват къде разширяващата се ударната вълна се сблъсква газовия пръстен около свръхновата. Този пръстен първоначално е осветен от ултравиолетовата светлина на експлозията, след което избледнява значително. Но през последните няколко години отново се активира, защото се сблъсква с разширяващата се ударна вълна. Credit: ALMA 

Радиотелескопът за първи път се е насочил към останките от скорошна свръхнова и открива огромни залежи от новообразувана прах. Новата оценка може да покаже как галактиките придобиват своя прашен и мрачен вид.

Галактиките могат да бъдат изключително прашни места, а свръхновите са смятани за основния източник на тази прах, особено в ранната Вселена. Преки доказателства за способностите на свръхновите в производството на прах се откриват само в малки и далечни галактики. Но сега наблюденията от ALMA променят това.

Телескопът е открил забележително големи количества прах в централната част на сравнително млада и близка останка от свръхнова. Това е първият наистина добър образ, който показва къде и колко прах се е образувала, което е важно за разбирането на еволюцията на галактиките.

Изследваната останка е "SN 1987A", която се намира в Големия Магеланов Облак. Галактиката джудже е сателит на нашата, или поне така се смята, и е отдалечена на около 160 000 светлинни години от Земята. Макар че се намира в друга галактика, "SN 1987A" е най-близката наблюдавана и изучена от съвременните инструменти експлозия на свръхнова, което означава, че и нейната останка е най-млада - само на 27 години. Предната документирана експлозия е наблюдавана от Йоханес Кеплер и тя е вътре в Млечния път случила се през 1604 год.

По време на колосалната експлозията протичат безкраен брой ядрени реакции, които произвеждат всички химични елементи в природата и техните изотопи. Когато тези вещества постепенно се охладят, те неизбежно формират множество познати молекули. Например чисто новите атоми кислород и силиций се свързват заедно за да формират познатия ни кварц, който се появява като прах в образите от телескопите. Космическата прах се състои от още много и най-разнообразни вещества родени в първите моменти на експлозията, но въпросът е колко всъщност е произведената прах? По-ранни наблюдения на SN 1987A с инфрачервените телескопи са открили само малко количество гореща прах. По късни изследвания постепенно са увеличили числата, но отново несигурността е много голяма.

Сега, с безпрецедентната резолюция на ALMA, астрономите наблюдават далеч по-големи количества студена прах, която свети ярко в милиметрова и субмилиметрова светлина. Астрономите смятат, че произведената прах в останката е с маса около една четвърт от масата на Слънцето. Това е колосално количество, то е достатъчно да се произведат повече от 80 000 скалисти планети с размерите на Земята, милиарди астероиди и трилиони комети!

Новите резултати от АЛМА са първите по рода си и разкриват остатък от свръхнова пълна догоре с материал, който просто не е съществувал преди няколко десетилетия. Свръхновите обаче, както създатели, така могат и да унищожават праховите зърна. Наблюдаваната свръхнова е заобиколена от ярък и светещ пръстен от материал, който се наблюдава отдавна, най вече с космическия телескоп Хъбъл. Този пръстен от материал е роден от един от последните предсмъртни гърчове на вече бившата звезда. Тази структура най-напред е осветена от ултравиолетовата светкавица при първоначалната експлозия. Но през последните няколко години този пръстен се оживява значително защото започва да взаимодейства с настигащата го материя от основната ударна вълна. Учените теоретизират, че когато бързите частици ускорени от енергията на свръхновата се сблъскат с разширяващия се газов балон, част от тях ще рекушират обратно към свръхновата. Или част от тази мощна експлозия ще отскочи обратно към центъра на останката.

По този начин, никой не знае колко, но част от прахта ще бъде унищожена в следствие гореописаното взаимодействие на шоковете. Но в този момент е трудно да се предскаже колко, може би ще бъде унищожено само незначително количество, но дори ако е обратното - само една малка част от прахта да оцелее, това ще бъде добра фракция, която ще я отправи в междузвездното пространство и тя може да обясни обилното количество прах, което астрономите откриват навсякъде във Вселената, особено в ранната.

---

• Свръхнови

• 1794
• 0
• Jan 14, 2014

---

Коментар