Увеличаване Тази художествена интерпретация показва свръхнова в която се ражда неутронна звезда с много силно магнитно поле - екзотичен обект, известен като магнетар. Сега, нови наблюдения за първи път показват връзка между едно ултрадълго гама-лъчево избухване и магнетар, роден в пламъците на свръхновата. Credit: ESO
Нови наблюдения от обсерваториите на ЕСО в Чили за първи път показват връзка между дълготрайните приливи на гама-лъчевите избухвания и свръхновите. Резултатите разкриват, че тези емисии не се предизвикват от радиоактивния разпад, както се е очаквало до момента, а вместо това енергията идва от супер силните магнитни полета около новороден магнетар.
Вече се знае, че гама-лъчевите избухвания са един от резултатите от експлозията на свръхновите. Те са открити от орбиталните телескопи и първоначално доста са озадачавали астрономите. За разлика от другите високовълнови емисии, като рентгенови лъчи, видима и инфрачервена светлина, изблиците от които могат да траят до няколко седмици, гама лъчите предизвикани от разпада на масивните звезди трае само няколко секунди, но в много редки случаи продължава с часове. Едно такова ултра-дълго гама лъчево избухване е открито от космическия телескоп "Swift" на 9 декември 2011 г., наречено "GRB 111209A". То всъщност е най-дългото и най-яркото наблюдавано някога.
Избликът е изследван от 2.2-метровия телескоп в Ла Сила и "Много Големия Телескоп" на ЕСО. Откритието е ясна връзка между свръхнова, наречена по-късно "SN 2011kl" и ултра-дългото GRB.
Според учените, дългото времетраене на гама лъчевите емисии се случва само веднъж при 10 000 до 100 000 свръхнови, при което звездата трябва да бъде разрушена някак особено. Астрономите са я смятали, че тези GRB се предизвикват от разпада на много масивни звезди, около 50 пъти масата на Слънцето и че те са сигналите за образуването на сравнително масивна черна дупка. Но новите наблюдения на свръхновата "SN 2011kl", открита след появата на "GRB 111209A", променя тази парадигма.
Според стандартния сценарий, гама лъчевите емисии за разлика от едноседмичните изблици на оптични и инфрачервени излъчвания се очаква да се излъчат от разпадането на радиоактивния никел-56, образуван по време на експлозията. Но новите данни показват, че при "GRB 111209A" това е изключено. Освен това са отхвърлени и други предложения.
Единственото обяснение е, че ултрадългите емисии са задвижвани от магнетар - малка неутронна звезда, която се върти стотици пъти в секунда и притежава много по-силно магнитно поле от нормалните неутронни звезди. Магнетарите се смятат за най-силно намагнетизирани обекти в познатата ни Вселена. Това е първият път, в който такава недвусмислена връзка между свръхнова и магнетар е било възможно.
Новите резултати осигуряват добро доказателство за неочакваната връзка между GRB и магнетарите. Някои от тези връзки вече са заподозрени в теориите, но случаят с "SN 2011kl" и "GRB 111209A" принуждава да се помисли за алтернатива на колапсиращите сценарии.
Увеличаване Гигантската елиптична галактика "Месие 87". Credit: Chris Mihos Нови наблюдения с "Много...
Увеличаване Звездният клъстер "Месие 47". Credit: ESO Това е красивият звезден куп "Месие 47" и т...
Увеличаване Това цветно изображение показва спектрални данни от първата светлина на "ESPRESSO". Светлината...
Увеличаване Това са всички кометни ядра, посетени от космически кораби. Предстои нещо уникално - за първи път в истор...
УвеличаванеТова са трите изригвания фотографирани в различни дължини на инфрачервената светлина. Image Credit: Imke de P...
Увеличаване Екстремно високообротната екзопланета - художествено представяне. Credit: ESO L. Calçada/N. Risinger...
Увеличаване Това е останка от свръхновата "SN 1987A". Данните от ALMA са в червено и показват новообразуваната...
Увеличаване Художествено представяне на интересната система. Credit: ESO/L. Calçada Най-модерният радио телеск...
Увеличаване Тази снимка е комбинация от изображения от ALMA и VLT. Централния обект е много далечната галактика "BD...