горещите юпитери притежават стабилни орбити болшинството от екзопланети отк
Мисия: Kepler

---

Горещите Юпитери притежават стабилни орбити.

Болшинството от екзопланети открити до момента принадлежат към класа на "Горещите Юпитери". Това са огромни газови гиганти с маси от тази на Юпитер, до няколко пъти повече и които орбитират твърде близо до звездите си, на разстояния по-малки отколкото Меркурий обикаля около Слънцето. Астрономите смятат, че система с подобни параметри е нестабилна. Заради различни фактори, гигантските планети трябва непрекъснато да се приближават до звездите и в крайна сметка да разпилеят веществото си върху тях, или с други думи казано - да бъдат погълнати. Сега, ново проучване с от космическия телескоп "Кеплер" показва, че тази теория не е вярна. Горещите Юпитери, притежават стабилни орбити в продължение на милиарди години и спокойно могат да просъществуват до момента, когато звездата приключи своя жизнен цикъл.
Увеличаване Космическия телескоп "Кеплер" показва, че гигантските планети спазват знака "Стоп" в своите системи. Image credit: NASA/JPL-Caltech



Сегашното схващане е, че Горещите Юпитери се образуват далеч от звездите си. Те представляват гигантски топки от газ, които не започват живота си под блясъка на Слънцето, а се образуват в студените външни течения, подобно на Юпитер в нашата система. След това заради процес, който все още не е изяснен, те започват бавна и постепенна миграция към вътрешността превръщайки се в Горещи Юпитери.

Веднъж достигнали близките орбити, също заради неизвестен процес изведнъж се включват "спирачките" и планетата остава в стабилна орбита. Една от теориите е, че отговорност носи магнитното поле на звездата. Когато една звезда е млада, в диска от остатъчната материя около нея се формират планети. Когато се включи магнитния балон от младата звезда, материалът в диска започва да се движи по начин, който да забавя приближаването на новоформиращите се гигантски планети и в даден момент те се установяват в стабилни орбити.

Друга теория е, че причина за спирането е триенето на планетата с прахта, която е в големи количества във вътрешните части на системата.

Третия начин за спиране е, че това се дължи на приливните сили от звездата, които уравновесяват орбитата на планетата. Съществуват още сценарии и за да могат учените да ги тестват всичките, те са изучили поведението на 126 потвърдени планети и над 2300 кандидата. По голямата част от тези обекти са идентифицирани от телескопа "Кеплер".

Едно от нещата, по което се класифицират данните е, как се променя разстоянието между централното слънце и гигантската планета в зависимост от масата на звездата. Оказва се, че различните теории се различават в прогнозните данни за това как масата на централната звезда се отразява върху орбитата на планетата. Изглежда, че от тях най се вписва теорията на "приливните сили", която прогнозира, че горещите Юпитери ще обикалят по-далеч ако централната звезда е по-масивна.

Може би това е тайната относно силата, която спира приближаването на планетата, но самото пътуване също поставя много въпроси. Когато газовите гиганти "потъват" навътре, те ще избутват по-малките скалисти планети. За момента съществуват съмнения, че и нашия Юпитер е пътувал към Слънцето, но в един момент не само че се е спрял, но по някаква щастлива причина отново се е отдалечил и се е закотвил в тази удобна за Земята орбита. Това може да е типично за повечето слънчеви системи и повече изследвания като това, ще помогнат да се обяснят тази и други тайни на планетарната миграция.

---

• 2249
• 4
• Jun 7, 2013

---

Коментари Коментар