И Индия вече е марсианска държава
Мисия: Mars Orbiter Mission - Mangalyaan

---

Увеличаване Това е първото изображение, което космическата агенция на Индия освободи, след успешното навлизане на "Mangalyaan" в орбита около Марс. Разстоянието е 7300 км, резолюцията е 376 м/пиксел.

След като измина 780 милиона километра, космическият апарат на Индия - "Mangalyaan" навлезе успешно в орбита около Марс. Той започна своето пътуване преди 10 месеца, а миналата сряда успешно проведе поредица от спирачни маневри, които го поставиха в орбита около Червената планета.

Космическата агенция (ISRO), е похарчила общо 73$ милиона по проекта. Целта на мисията е да разследва някои от най-объркващите загадки около изчезването на повърхностните води на планетата, както и да изучи глобални климатични модели на Марс по-добре. До тук, мисията се припокрива с току-що пристигналата около Марс американска мисия "Мавен". Но уникалността на индийската мисия ще дойде от опита който ще направи - да открие потенциални източници на метан в атмосферата.

Този газ на Марс е много противоречив. Той е бил засичан, а в същото време и отхвърлян от няколко предишни мисии. Но истината е, че около Марс никога не е работил инструмент, специализиран да покаже глобалното метан съдържание на планетата. Основният източника на метана се смята че е животът. За това, наличието или отхвърлянето на този газ ще бъде повратно за откриването на живот на Марс, такъв какъвто го познаваме на Земята. Съществува обаче и вероятност, че ако съществува метан на Марс, той да бъде резултат от геоложки процеси.

"Mangalyaan" е снабден със специален метан сензор с който Индия изпреварва своите американски, руски и европейски колеги или това са другите държави достигнали Марс. Може би "изпреварва" е правилният политически термин, но в науката не е точно така. Индийската мисия, както и сходната с нея "Мавен" на НАСА са наследници на една дълга поредица от мисии, които са започнали далеч назад през десетилетията. Постепенно, те са разкрили Марс като планета, която е претърпяла голяма повратност в своята история и съответно е свързана с много загадки. Стъпвайки на тази основа, учените по цял свят проектират инструменти, всеки от които трябва да разкрие Марс по свой нов и уникален начин. И Индия не прави изключение, нейната мисия ще се възползва от световното научно богатство и съответно ще го обогати, а новополучените данни, ще се използват за съставянето на нови теории и съответните технологии.

Колко е била липсващата вода на Марс? Защо освен водата, там е останал и една оскъдна част от въглеродния двуокис? За щастие, отговорът на тези въпроси ще получим съвсем скоро, а още по-добрата новина е, че екипите на двете мисии планират да работят съвместно. Съпоставянето на сходните данни, получени от два независими апарата, почти веднага ще отхвърли или потвърждава тяхната достоверност. Учените от двете страни са въодушевени от перспективата да изучават атмосферата на Марс с две сонди.

Успехът на Индия е огромен. В момента Марс е на около 200 милиона километра от нас и неговото изследване е рисковано. Повече от половината от всички мисии към червената планета са се провалили. Това, прави успехът много по-сладък, защото показва, че страната е напълно способна да проектира и изпраща кораби в дълбокия космос, съвсем сама. Големият успех не е в победата над Япония и Китай, дори не е и в победата над Америка и Русия, според ръководителя на проекта, а и според световната реторика която лъха от купчините статии през изминалата седмица. Всъщност в тази област няма никаква надпревара, а е грешно и да има, за да има победители и победени. Големият успех на Индия е в това, че успешната мисия ще вдъхнови и породи желание за още бъдещи мисии. Той показва, че въпреки своите проблеми, страната е напълно способна и технологично развита за да построи нови и за щастие иновативни космически кораби с които ще достигне не само Марс, но и други интересни места в космоса.

Увеличаване Това е "ръбът" на Марс заснет от 8500 км. Изображението е с резолюция 439 м/пиксел и впечатление прави тънката атмосфера около планетата.

---

• 1989
• 0
• Sep 29, 2014

---

Коментар