Избрани публикации

Oще един свят в слънчевата сис...

Касини е предоставил ключови д...

новият руски научен спътник би...

Лъч надежда за ISEE-3
Мисия: ISEE-3

"ISEE-3" е космически апарат на НАСА, който е стартирал през далечната 1978 год., за да изучава Земната магнитосфера, а през 1983 г. получава задачата да изследва две комети и тогава е преименуван като "International Comet Explorer" (ICE). След като успешно извършва поставените му задачи, космическият кораб оттогава обикаля около Слънцето по съвсем малко по-близка орбита от земната. По тази орбита, той периодично, през няколко години ни настига и съответно изпреварва, като последната такава среща е била през 2008 год. Сега, през август, космическият апарат отново ще бъде най-близо до нашата планета, след което ще започне да ни изпреварва.

Учудващото при тази мисия е, че тя все още функционира и апаратът все още излъчва сигнал към Земята. Последно, "Deep Space Network" успешно го е засякъл през 2008 година. Нещо повече, космическият кораб все още притежава достатъчно гориво, което да му позволи отново да застане в точката на Лагранж "L1", където може отново да продължи първоначалната си мисия. Това е специална позиция между Земята и Слънцето, където гравитацията на двете тела взаимно се уравновесява. Там "ISEE -3" може да осигури полезни данни за научни изследвания, а освен това ще представлява ценна платформа за оперативна космонавтика и обучение.

Но съществува един проблем, необходимите за комуникацията антени вече не разполагат с хардуера, с който да се изпрати правилно модулиран сигнал, който космическият кораб ще разбере. Този хардуер е демонтиран след бракуването на апарата преди повече от десетилетие и официалното изявление на НАСА е, че ще бъде твърде скъпо и нецелесъобразно, да се възстановят тези стари системи.

Но положението изглежда не е безнадеждно. Приближаването на действащ, но изоставен космически кораб е заинтригувало радиолюбителите по целия свят. Много от тях използват едно специално приложение на НАСА - "Orbit Viewer", което може да се намери на официалния сайт с което се получава информация за местоположението на космическия апарат на небето. Сега откриването на точните небесни координати дори е още по-лесно, защото космически кораб е добавен в системата "HORIZONS JPL" също на НАСА, която позволява изключително лесно, дори от неспециалисти, да определят траекторията на космическия кораб на небето.

Благодарение на тези улеснения от НАСА, много групи радиолюбители са се заели със задачата да уловят и евентуално да изпратят сигнал до кораба. И вече има резултати. Първият екип, който е успял да улови сигнал се е самокръстил "AMSAT-DL" - група аматьори, които използват 20 - метрова антена, разположена в Германия с която успяват да приемат сигнали от космическите сонди в дълбокия космос. Те успешно са засекли ICE/ISEE-3 сигнала на 1 и 2 март.

Тази антена всъщност е доста голяма и с подобни съоръжения работят и профисионалисти. На сериозно със засичането и управлението на апарата също са се заели специалистите от "Applied Physics Laboratory" (APL) в Мериленд, които също разполагат с 20 - метрова антена, която теоретично може да командва космическия кораб. Това няма да е с качеството на DSN, но все пак ще може. Но за съжаление и APL не разполагат с необходимия хардуер, който да генерира правилната форма на радио сигнала, с който да заповядват на космическия кораб.

Но и тук нещата не са изгубени напълно - APL е оповестила, че ще могат да генерират правилните вълни и без морално остарелия предавател. Това става възможно, благодарение на най-новите разработки в технологията на "софтуерното дефинирано радио". В Уикипедията се съдържа информация за тази концепция, където пише че това изобщо не е нов метод.

Софтуерното дефинирано радио е система за радио комуникация, където много от обикновените радио компоненти, например смесители, филтри, усилватели, модулатори, демодулатори, детектори и т.н. се командват, а някои от тях се заменят с помощта на специален софтуер от компютър или вградена система. Компютърните технологии са едни от най-бързо развиващите се и последните години те са изместили много от процесите, които са изпълнявани от относително енергоемкия и скъпоструващ хардуер.

Предизвикателствата обаче остават. Може би, най-голямото от тях е, че ако някой иска да командва космическия кораб, да активира двигателите му и да го паркира в L1, той трябва да го направи до края на май или началото на юни. Преди да се осъществи маневрата, трябва да се изпрати команда, която да го накара да върне телеметрични данни, които ще покажат здравето на неговите системи и инструменти. Едно от най-важните неща е да се разбере дали системата за задвижване все още работи и колко добре работи. След като се вземат предвид необходимите параметри, трябва да се изчисли как и колко двигателите ще работят, за да се постигне желаната промяна на скоростта и посоката на кораба. Но до май остава прекалено малко време.

Другата трудност идва от фактът, че радиосистемата на апарата е около хиляда пъти по-малко чувствителна от по-модерните системи с които са оборудвани съвременните кораби. Тъй като маневрата трябва да се осъществи преди ISEE-3 да достигне Земята, също остава малко време за да се генерира достатъчно мощен сигнал, който апаратът ще може да чуе. Но APL се намира близо до населено място и тя не притежава необходимия лиценз с който може да генерира мощни радиосигнали, което всъщност е голяма пречка. Но от лабораторията не са се отказали и те ще продължат работа. За целта са се свързали с учените от "Goddard" за разберат точно какви команди да изпращат към ISEE-3. Освен това са се свързали и с други подобни организации, които притежават дори по-големи и по-мощни антени и предаватели, с които могат да поемат контрола над кораба с помощта на специално разработеното от тях "софтуерно дефинирано радио". Ние можем да им пожелаем успех и да очакваме развоя на събитията.

Накрая, вече е ясно защо този космически апарат не е изключен, какъвто е всеки нормален край на космическа мисия. ISEE -3 е проектиран да комуникира със Земята от точката на Лагранж. Когато се натоварва със задачата да изследва кометите, той се отдалечава от нашата планета, което превръща в предизвикателство получаването на сигнали от него. Накрая, той е бил толкова далеч, че само един радиотелескоп в света - "Аресибо" е бил в състояние да слуша космическия кораб. Но тази гигантска антена не притежава възможността да предава с необходимите дължини на вълните, които ICE може да слуша. Това означава, че на практика е станало невъзможно космическият апарат да се командва, още по-малко да се изключи. В действителност, Аресибо може да предава до 2380 MHz, но ICE слуша при 2042 и 2091 MHz. Заради това, той остава активен и до днес.