spacebg covers

Оранжевите звезди са най-благоприятни за живота
Мисия: Hubble Space Telescope


Увеличаване 

Тази графика сравнява трите най-ниски класа звезди по критични за живота фактори. Учените са установили че най-балансирани са така наречените горещи К-звезди или оранжеви джуджета. Това означава, че бъдещите усилия за засичане на живот ще са най-вече върху този тип звезди.

 

До момента, астрономите са открили над 4000 планети, обикалящи около други звезди. Статистически трябва да съществуват над 100 милиарда в галактиката.

Чуждите планети или „екзопланети“ са в широк диапазон от размери и характеристики, като първата от тях е открита в средата на 90-те години от миналия век.

Тогава, откритието е абсолютно мотивиращо, което създава цял нов дял в астрономията. Разработват се безброй специализирани инструменти за лов на екзопланети, целта на които е да се идентифицира „Генезис II“. Това е планета на която животът е възникнал и еволюирал. Крайното възнаграждение би било да се открие интелигентен живот извън Земята.

Последната цел изглежда твърде далечна, но и не чак толкова. Може би там някъде също има същества като нас които строят телескопи и мечтаят да ни открият. Всъщност това вече може и
да се е случило.  Може би Земята се е появила в графиките на някой спектрометър например, работещ на разстояние до няколко хиляди светлинни години и вече към нас да лети радиосигнал, който ще
получим след векове.  

Това не означава, че ние трябва да бездействаме. Като начало, трябва да определим къде точно трябва да търсим. За целта, обитаеми планети биха могли да съществуват само около подходящи звезди. Нашето Слънце поддържа живота на Земята от близо 4 милиарда години и  конвенционалната мъдрост подсказва, че звездите подобни на него са най-подходящите домакини на земеподобни планети.

Но звездите като нашето Слънце са само около 10% от населението на Млечния път. Нещо повече, те са сравнително краткотрайни. Нашето Слънце е на средна възраст, то е почти преполовило очаквания живот от 10 милиарда години.


Сложните организми са възникнали на Земята само преди 500 милиона години. А ние хората сме тук само от миг по звездния календар или около 200 000 години. Бъдещето на човечеството не е известно. Но това, което е сигурно, че Земята ще стане необитаема за сложните форми на живот след малко над 1 милиард години, понеже Слънцето все повече се нагрява. 

Оказва се, че галактиката е изпълнена със звезди, които са още по-благоприятни за живота дори и от нашето слънце. Те са малко по-хладни и се класифицират като оранжеви джуджета. Особеното при тях е, че могат да горят стабилно десетки милиарди години. Подобни периоди отварят широк времеви пейзаж за биологичната еволюция. Тя би могла да продължи практически безкрайно и от нейните механизми биха могли да се получат здрави форми на живот.

Нещо повече, за всяка звезда като нашето Слънце се падат по три оранжеви джуджета в Млечния път. Единственият по-многоброен вид звезди са червените джуджета. Но те са със силни и нестабилни магнитни полета, които изхвърлят 500 пъти повече радиация под формата на рентгенови и ултравиолетови лъчи, отколкото нашето Слънце. Освен това по нискоенергийните червени фотони, не могат да отделят най-външните електрони от редица важни за живота елементи. Фотосинтезата около подобни звезди е невъзможна. Червените джуджета не предоставят още доста условия, които спомагат формирането на сложни организми. С други думи те не са дом за същества като нас.


Елиминирайки М-звездите или червените джуджета, излиза, че около 40 процента от звездите в алактиката биха могли да бъдат дом на същества като нас. Намирането на подходяща звезда е само
половината от работата. Съществува още едно специално условие, което се дели на две. Планетата трябва да е в обитаемата зона, или това е мястото около звездата с нормални температурни диапазони и да е скалиста.

Сега, астрономите определят, че най-подходящи за живота са К-звездите или оранжевите джуджета. Те са малко по-хладни от G-звездите, подобни на Слънцето, но са по стабилни във времето. K-звездите, особено по-топлите, са с най-големи шансове и ако търсим живот и практически изобилието от K-звезди в галактиката елиминира като цели за изследване останалите. 

Приблизително 1000 броя К-звезди са налични в сфера с радиус 100 светлинни години от нас. Всички от тях са основни кандидати за изследване. Те живеят от 15 до 45 милиарда години.

Нашето Слънце изгаря горивото си бързо и вече го е преполовило. Сравнително бързият му темп на звездна еволюция ще започне да превръща Земята в безжизнена след 1 или 2 милиарда години.

Но дали действително К-джуджетата са благоприятни за живота. С установяването на това се е заела нова програма, наречена "GoldiloKs", която измерва възрастта, честотата на въртене, рентгеновия и ултравиолетовия фон около най-студените G и по-топлите K-звезди. На помощ са космическия телескоп „Хъбъл“, рентгеновата обсерватория „Чандра“ и „XMM-Нютон“ на Европейската космическа агенция.

Чувствителни UV наблюдения от Хъбъл са осъществени на 20 оранжеви джуджета. Хъбъл е единственият телескоп, който за момента може да направи този вид наблюдение. Резултатът е, че нивата на радиация са много по-доброкачествени за всяка съпътстваща планета. K-звездите са с по-дълъг живот и следователно са със по-бавна миграция на обитаемата зона.  През целият си живот, те увеличават яркостта си с около 10-15%, което дава на биологичната еволюция много по-дълъг период от време за развитие на напреднали форми на живот, отколкото ние сме имали на Земята. За сравнение, Слънцето увеличава яркостта си с 10% на всеки милиард години. 

Резултатът е доста обнадеждаващ, особено след откриването на системата "Kepler-442“. Забележителното при нея е, че тази звезда е със спектрален клас K5 и тя е домакин на „Kepler-442b“ - скалиста планета с маса малко повече от два пъти масата на Земята. 


  • 121
  • 0
  • Feb 6, 2020

Коментар
Подобни публикации