Откриха най-високия връх на Титан
Мисия: Cassini–Huygens

---

Увеличаване Тройката хребети на Титан, които са приютили най-високата точка от повърхността на луната. Това радарно изображение разкрива, че титанския "Еверест" е висок 3337 метра. Credits: NASA/JPL-Caltech/ASI

Учените, работещи по мисията "Касини" са идентифицирали най-високата точка от повърхността на Титан. Тя е с височина 3 337 метра и представлява един от три планински хребети наречени "Митрим Монтес". Изследователите са открили, че и трите структури са сред най-високите части на Титан с надморска височина над 3000 метра. Данните идват от радара на Касини, който е в състояние да надникне през мъглявия смог на атмосферата на луната.

Повечето от най-високите планини изглежда са разположени близо до екватора. Учените са идентифицирали и други върхове с подобна височина в рамките на "Митрим Монтес", както и в пресечения район "Хануди" и по-изолирани върхове известни като "билни колани", намиращи се в близост до мястото на приземяването на сондата "Хюйгенс".

Мотивът е търсене на активни зони в земната кора или това са местата, където динамичните сили са оформили нагънатия пейзаж в относително близкото минало. Планините на Земята обикновено се намират на местата, където геоложките сили са изблъскали повърхността от долу на горе. След това се включва ерозията от вятъра и дъжда, които бавно ги преобразяват с течение на времето. Хималаите и Андите са прекрасни примери за места, при които вътрешните сили работят и днес. Апалачите представляват много по-древна дейност, която е произвела също гигантски върхове много отдавна, но сега те са се слегнали след като процеса е изключен.

Касини е открил, че на Титан също съществуват дъждове и реки но според учените, процесът на ерозия там е много по-бавен отколкото на Земята, но все пак съществува и е успял да префасонира повърхността през безкрая на времето на многомилиардната история на луната.

Вече се знае, че ледената кора на Титан седи върху дълбок океан от течна вода, която вероятно действа подобно на горната мантия на Земята. Това е горещ слой от разтопени скали, които могат бавно да се деформират с течение на времето. След като планинските вериги се изградят от вътрешното налягане, по-долните флуидни слоеве - горната мантия на Земята и течния океан на Титан, позволяват кората да се отпуснете и постепенно планините да се слегнат. Изчисленията показват, че водно-ледената основа на Титан позволява да се образуват планини подобни на земните, с височини не по-големи от 9 км, което е нещо като крайна горна граница.

Фактът, че Титан разполага със значителни планини предполага, че някои активни тектонични сили може все още да работят. Тяхното естество може да бъде много разнообразно, свързано с въртенето на Титан, приливни сили от Сатурн или охлаждането на кората. Следващата стъпка е да се установи силата произвела високи върхове на този далечен леден свят, което ще стане от изследването на топографията.

---

• 1857
• 0
• Apr 11, 2016

---

Коментар