spacebg covers

хелиосферата взаимодейства слабо с междузвездната материя през последните
Мисия: Interstellar Boundary Explorer (IBEX)


Хелиосферата взаимодейства слабо с междузвездната материя.

През последните няколко десетилетия се утвърди идеята, че огромен мехур от газ и магнитни полета, генерирани от Слънцето - известен като "хелиосфера" се движи през междузвездното пространство. Този мехур, завършва с три различни слоя, като най-външния представлява фронт подобен на лък, при който частиците взаимодействат шоково с междузвездната среда. Този шок е подобен със шока, който създава магнитното поле на Земята от страната към Слънцето.

Сега новите данни от Interstellar Boundary Explorer (IBEX), показват, че Слънцето не разполага с такъв шок. Това се твърди в нова статия публикувана в онлайн списанието "Science Express" на 10 май 2012 г. В нея според анализа на данните от IBEX, двойката кораби "Вояджър" и създадените компютърни модели, хелиосферата просто не се движи достатъчно бързо за да генерира шоков фронт в магнитния регион на нашата част от галактиката.
Хелиосферата около нашата слънчева система се бори непрекъснато със силните галактични магнитни полета, показан тук като диагонални черти сочещи нагоре. Посоката на движението на междузвездния облак спрямо нас е посочена със синя стрелка. Ниската скорост на това движение - 52 000 мили за час, съчетано с натиска на магнитното поле изключва образуването на шоков фронт. Credit: SWRI



През 1980 г. се установява теорията, че границата на хелиосферата до голяма степен е съставена от три части Първата е напълно сферична и се бележи от точката в която слънчевия вятър се забавя до под свръхзвукови скорости. От там вятърът продължава по-бавно, докато не се сблъска с междугалактичната материя и се избута назад покрай покрайнините на хелиосферата. След това се разтяга обратно към опашката на движението на хелиосферата. Тази втора граница се нарича "хелиопауза". Третата граница е шоковия фронт, който се формира от непрекъснатото взаимодействие на хелиосферата с местния галактически облак, което наподобява начина по който свръхзвуков самолет избутва настрана въздуха през който се движи.

Двойката "Вояджър" потвърдиха съществуването на първата граница, и са натрупали доказателства за втората. Въпреки това, всеки от корабите е видял различни неща през съответните им пътувания. Те са срещали различни региони на различни разстояния от Слънцето, което предполага че формата на хелиосферата е смачкана и асиметрична. Учените вярват, че тази асиметрия се причинява от силата и посоката на магнитни полета, блъскайки се в хелиосферата отвън. Това е първата улика, че съществуващо силно магнитно поле, оказва натиск в покрайнините на Слънчевата система. Освен това, IBEX е видял добре дефинирана лента или панделка в края на хелиосферата, която е дефинирана от това външно магнитно поле.

Заедно с натрупването на все повече доказателства за силно външно магнитно поле, IBEX също измерва и скоростта на самата хелиосфера по отношение на местния галактичен облак.

Две годишните анализи показват, че скоростта на хелиосферата по отношение на местния облак е 52 000 мили в час, вместо както се смяташе до момента - 59 000. Учените казват, че това може да не изглежда като огромна разлика, но тя означава една четвърт по-малко натиск върху границите на хелиосферата. Това означава, че там съществува много по-слабо и различно взаимодействие, отколкото се смята досега.

По същество, хелиосферата не се движи достатъчно бързо за да създаде шоков фронт. Нейните граници отстоят на около 10 милиарда мили от Земята, но все пак са от решаващо значение за разбирането на нашето място във Вселената. Всъщност, хелиопаузата осигурява известна защита на нашата слънчева система от суровата, радиационна обстановка около нея. Като знаят естеството на тези граници, учените могат да започнат да разбират по-добре разпространението на частиците, които нямат достатъчно енергия и скорост, за да достигнат нашата околна среда.

Източник: НАСА

  • 1364
  • 0
  • May 11, 2012

Коментар
Подобни публикации