хъбъл е открил най-далечната свръхнова свръхновата е кръстена -supern
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Хъбъл е открил най-далечната свръхнова.

Свръхновата е кръстена "Supernova UDS10Wilson" или "SN Wilson", а гигантския катаклизъм се е случил на повече от 10 милиарда светлинни години от нас.

SN Wilson принадлежи към специален клас свръхнови, наречени "Тип Ia". Те са много ценни за астрономите, защото винаги се отличават със сходни нива на яркостта и това може да се използва за измерване темпа на разширяването на Вселената. Освен това, те съдържат улики и за естеството на тъмната енергия - мистериозната сила, която увеличава скоростта на всеобщото разширяване.
Увеличаване Новата свръхнова наблюдавана от Хъбъл. Трите долните изображения са направени в близката инфрачервена светлина и демонстрират как астрономите са открили свръхновата. Образът най-вляво показва приемащата галактика без SN Wilson. В средата е изображение, направено година по-късно и разкрива галактиката със свръхновата. SN Wilson не може да се види, защото е твърде близо до центъра на галактиката, за това астрономите за да видят светлината от SN Wilson изваждат левия образ от средното изображение, което е показанано най-вдясно. Credit: NASA, ESA, A. Riess (НИТ и JHU), и D. Jones и S. Rodney (JHU)



Откритието е част от тригодишна научна програма на Хъбъл, стартирала през 2010 г., която цели откриването и проучването на далечни свръхнови тип Ia. Целта е да се изучи дали те са се променили през изтеклите 13 800 000 000 години от гигантската експлозия родила Вселената до сега.

Програмата до момента е открила повече от 100 свръхнови от всички видове. Те се простират на разстояния от 2.4 до над 10 милиарда светлинни години. От тях осем са тип Ia, включително SN Wilson, които са избухнали на повече от 9 милиарда светлинни години.

Въпреки SN Wilson е само 4% по-далечна от предишния рекордьор, тя се придвижва около 350,0 милиона година по-назад във времето. С намирането на тип Ia свръхнова толкова рано във Вселената, астрономите могат да разграничат два конкурентни модела на експлозията. Според единия модел, експлозията е причинена от сливането на две бели джуджета. Другия модел гласи, че бяло джудже постепенно се храни с партньора си, който е нормална звезда и експлозията настъпва тогава, когато погълнатата маса достигне критични граници.

Досегашните наблюдения показват, че честотата свръхновите тип Ia спада рязко, когато се отдалечим на повече от 7.5 милиарда светлинни години и още повече на около 10 милиарда години. Това означава, че звездите не са имали достатъчно време да се превърнат в бели джуджета и да генерират свръхновите.

Знаейки кога за пръв път се появяват първите тип Ia свръхновите, астрономите ще имат и изходна точка за определянето колко бързо Вселената се обогатява с по-тежки елементи като желязото. Тези експлодиращи звезди произвеждат около половината от желязото във Вселената, което е една от суровините за изграждането на планетите.

---

• 2094
• 0
• Apr 8, 2013

---

Коментар