Увеличаване Това подробно изображение показва централните части на близката активна галактика "NGC 1433". Само синьото е от Хъбъл и то представлява централните алеи от прах. Цветните структури в близост до центъра са от ALMA, които показват спиралната форма на падащия в дупката газ, както и неочакваното изтичане на материя заради струите.
Най-новият радио телескоп се е съсредоточил върху поведението на струите изхождащи от огромни черни дупки, поместени в центровете на две галактики. Също е наблюдавал, как тези струи влияят върху самите галактики като цяло. Телескопът също е произвел най-добрата гледка на молекулярен газ, падащ в дупките.
Във вселената съществуват два вида черни дупки, едните са свръхмасивни - с маси до няколко милиарда слънчеви маси и те обитават центровете на почти всички галактики. Другият вид са обикновени черни дупки със звездна маси - до няколко десетки пъти по-тежки от Слънцето. Обикновените черни дупки се формират, когато масивните звезди изгорят ядреното си гориво и изведнъж се самосрутят под собствената си тежест. Но истинското предизвикателство е, да се обяснят съществуването на свръхмасивните черни дупки, как те се формират и еволюират, и как влияят върху еволюцията на цялата галактика в която се помещават. Друг основен въпрос е защо няма дупки с преходни маси - тежащи от сто до няколко хиляди слънца.
За да отговорят на тези въпроси, астрономите всячески изследват масивните черни дупки с все по-новаторски инструменти. Характерното за тези обекти е, че в далечното минало, те са били много активни - поглъщали са огромни порции космически газ и са отделяли колосални количества енергия позволяваща да се засекат от милиарди светлинни години.
Едно от нещата които характеризират хранещите се или активните свръхмасивни черни дупки са формирането на двойка свръхмощни струи, които изнасят материя далеч от дупката, а често и далеч от галактитата домакин и оказват огромно влияние върху нея.
В настоящата вселена обаче, повечето свръхмасивни черни дупки са много по-малко активни, отколкото са били в младостта си, но струите които произвеждат все още оказват влияние върху околностите и оформят еволюцията на галактиката.
Сега новият радиотелестоп "ALMA" е изследвал поведението на струите от две черни дупки, но в много различни мащаби - едната е сравнително наблизо и е сравнително тиха, тя се намира в галактиката "NGC 1433". Другата е много по-далече и помещава центъра на активен обект, наречен "PKS 1830-211".
Телескопът е открил изненадваща спирална структура от молекулярен газ в близост до центъра на NGC 1433. Това само по себе си е първият поглед върху това, как материалът се влива или пада върху черната дупка. Наблюденията също разкриват струя от материя, изхождаща не много далеч от черната дупка - само на 150 светлинни години. Това е една от най-малките струи наблюдавана в друга галактика. Откриването на този процес, заедно със слабите струи е важно, защото показва как тези структури могат да спрат звездното формиране и да регулират растежа на централните издутини на галактиките.
В "PKS 1830-211" също се е поместила супермасивна черна дупка, но тя е много по-ярка и по-активна, и се намира в началото на Вселената. Нейната светлина преминава през масивна галактика по пътя си към Земята, и затова е разделена на две изображения заради ефектът на гравитационната леща. Откритието от ALMA е, че тази активност не е била постоянна а се дължи на моментното поглъщане на огромна порция от материя от дупката. Много внимателен анализ на данните са показали, че астрономите са изкарали невероятен късмет да видят формирането на мощна струя, точно в момента, когато материята се поглъща.
Екипът, за да потвърди наблюдението, е използвал и други телескопи. Изненадата е, един много ясен сигнал в гама лъчи зарегистриран от космическата обсерватория "Ферми". Това означава, че процесът който повишава радиацията в дългите дължини на вълните в които наблюдава ALMA, също е отговорен за отделянето и на най-високите енергии във Вселената. Това е първата пряка връзка между гама-лъчите и субмилиметровите дължини на вълната, които произхождат от един и същ обект. Двете нови наблюдения са само началото на изследването на радиотелескопа на струите от свръхмасивните черни дупки, находящи се в близката и далечната вселена, а уникалният обект "PKS 1830-211" се очаква да бъде във фокуса на много бъдещи изследвания и от други телескопи.
УвеличаванеТова са трите изригвания фотографирани в различни дължини на инфрачервената светлина. Image Credit: Imke de P...
Увеличаване Това художествено изображение показва околностите на свръхмасивна черна дупка. Самата черната дупка е заобик...
Увеличаване Тази просторна гледка от Хъбъл, разкрива богатото галактическото струпване "Abell 1689". Огромната...
Увеличаване Художествено изображение на новият Юпитер и неговото слънце. Credit: ESO/L. Benassi Международна група...
Художествено изображение на най-далечния до момента известен свят в Слънчевата система - Седна и неговият необичаен съсе...
Увеличаване Това е най-доброто изображение на червения гигант "L2 Puppis" и неговият космически другар. VLT за...
Увеличаване Това изображение показва Новата "Centauri 2013" през юли 2015 год.. Тя е най-ярката звезда в центъ...
Увеличаване Тази художествена интерпретация показва свръхнова в която се ражда неутронна звезда с много силно магнитно п...
Увеличаване Тази графика изобразява преминаването на астероида "2014 ЕО" покрай Земята, на 6 март, 2014 година...