spacebg covers

Нови Хоризонти фотографира цялата система на Плутон
Мисия: New Horizons


Увеличаване Credit: NASA

За първи път на изображенията от космическия кораб се появяват малките луни "Стикс" и "Цербер", което означава, че Нови Хоризонти вече е в полезрението на всички известни членове от системата на Плутон.

Това е основен етап от развитието на мисията защото след него, всичко което "види" сондата, всъщност ще бъде ново откритие. Нови Хоризонти се превръща в новият "Вояджер" и вече е започнал търсенето на нови луни или пръстени, които освен че ще са интересни, също биха могли да застрашат космическия кораб когато преминава през системата на Плутон.

Стикс и Цербер се появяват много бледи, те са почти на границата на забелязване, но изображенията са ценни, защото позволяват на учените да усъвършенстват техниките, които ще използват за анализа на подобни данни. Тези методи ще разширят границата на чувствителност на инструментите още повече.

Двете луни са открити през 2011 г. и 2012 г., с помощта на космическия телескоп "Хъбъл". Стикс обикаля Плутон на всеки 20 дни, между орбитите на Харон и Никс. Неговият размер вероятно е около 7-21 км. Цербер също орбитира между Никс и Хидра, но той извършва една пълна обиколка за 32 дена. Неговият теоретичен размер е в границите от 10 до 30 км. Тези луни са около 25 пъти по-бледи от Никс или Хидра.

Новите изображения са от камерата "Lorri", направени в периода от 25 април до 1-ви май, като всяка една експозиция е от пет до десет секундни. Обработката след това изисква намаляне блясъка на Плутон, Харон и блокиране гъстата област от фоновите звезди. Резултатът е откриване на бледите спътници, чиито позиции са дадени в десния панел.

Откриването на подобни малки обекти от разстояние над 85 000 000 километра е невероятно постижение и то предоставя увереност на екипа, че ще открият много малки обекти около Плутон с наличните инструменти.

Двете луни са по-ясно видими на някои изображения отколкото на други, което може да се дължи на колебание на яркостта. Най-вероятно те са с неправилни повърхности и яркостта варира когато се въртят око осите си. Това е нещо което предстои да открием, но за момента по-важното е, че те се появяват точно там, където се очаква да бъдат, което от своя страна е едно потвърждение за компютърния модел, симулиращ движението на системата на Плутон. Точното местоположение на всеки член е жизненоважно за безопасността и планирането на мисията.


  • 1000
  • 0
  • May 26, 2015

Коментар
Подобни публикации